LAST MINUTE-ХОРА

Откакто се помня, в тази страна е все така – много хора правят всичко в последния момент. Плащат сметки и данъци, предават задания и проекти, подават молби, кандидатстват, пристигат на гарата и летището все в последните минути. Вероятно в това има някаква скрита тръпка (непонятна за мен), но още по-вероятно е да има рискове, опасности и донякъде предизвикани провали.

Логично и закономерно често за последните не стигат финансиране и други благини, влакът или самолетът не ги дочакват, а понякога предизвиквайки съдбата се разминават фатално с подготвените от нея позитивни изненади и шансове. Но има и нещо друго – last minute-хората при възникнал проблем са изправени не пред причините за възникването му, а директно пред негативните последици от него. Бидейки така в напрегнат „цайтнот” и изправени пред ограничен избор от полезни ходове, те често действат хаотично без реално да решават проблеми, а по-скоро донякъде успяват да смегчат последствията...

Обикновено умозаключения като горното изглеждат по-разбираеми и прегледни, ако са представени с актуален пример от действителността. Ще пробвам и аз – дано ми се получи!

По стара традиция, българите се бунтуват и търсят правата си едва, когато им бръкнат в джоба – в техния личен джоб (който закономерно не е особено пълен, донякъде като последствие от окрадения държавен джоб – нещо, което същите българи безропотно траят от време оно)!

Те стачкуват и се бунтуват срещу ЕРП-тата, актуалните чиновници, министрите и срещу самата държава (от която следва да са част и самите те) тогава, когато трябва да платят от джоба си последиците от очевадните енергийни далавери и престъпления, вършени пред очите им повече от две десетилетия! Те се бунтуват срещу последствията, но си затваряха очите пред причините, стачкуват срещу възмездието да платят за своето мълчание през всички тези години, страдат от ефектите на една много отдавна предизвестена драма...

Защо нямаше бунтове и протести срещу условията в подписания договор с американската AES за ТЕЦ „Марица-изток 1” (за задължението на НЕК да изкупува всичката произведена електроенергия на цени до 4 пъти по-високи от тази на АЕЦ „Козлодуй”), срещу проектът „Цанков камък” (неговата целесъобразност и стойност, цената на пътя до него и хонорара на Ахмед Доган), срещу затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй” (години преди да изтече срокът на тяхната технологична годност), срещу необяснимо щедрия към инвеститорите приет закон за зелената енергия (който им даде куп гарантирани права и баснословна норма на печалба, а за българските граждани-потребители остави да платят сметката за това), срещу прескъпата авантюра АЕЦ „Белене”, срещу глупавия и безмислен референдум, срещу фактът, че десетилетия коректните български граждани (приемани твърде често предимно като гласоподаватели и данъкоплатци) плащат освен потребените от тях ток и вода също сметките и на маргинални малцинствени групи, на множество други физически и юридически тарикати, срещу доказания факт, че ЕРП-тата не могат да се справят с корупцията на собствените си инкасатори, които срещу пари на ръка отчитат с манипулирани електромери само част от консумираната енергия, а останалата отива в перо „загуби” и я плащат отново – познайте кои! Защо българите допуснаха и търпяха неефективни, раздути като щат, но с големи заплати и куп превилегии  на всички нива вътре, структури като НЕК (9 собствени почивни бази!), БЕХ (защо въобще беше тази шапка, освен ако не е 100% политическа хранилка!), ДКЕВР (128 щатни бройки!)...Защо???

Last minute-хората образуват last minute-държава. Сега и те и тя са като разбунен мравуняк, който почти героично е възстанал срещу последствията и резултатите от изброените причини по-горе. Това обаче заприличва на съвременната фармацевтика – вместо да лекува заболяването, облекчава симптомите. Мъжката ми интуиция ми подсказва, че и в двата случая има достатъчно заинтересовани болестта да не се лекува, защото носи някому много и сигурни пари. Дано поне този път не съм прав! Ах да! – и много важно – дано поне този път българите излязат умни, прозорливи и настойчиви – не като единици, а като народ!