положи за нашето малко
органично стопанство
Уважаеми читателю,
Навярно си чувал, че “пътят към ада е покрит с добри
намерения”. И ако в този момент не се сещаш за подходящи примери в подкрепа на
това на пръв поглед абсурдно твърдение, позволи ми да Ти помогна със следните
факти.
През далечната 1840 година амбициозният немски химик
Юстус фон Лийбих (1803-1873) издава своя труд „Агрокултурна химия”, с което
поставя началото на изкуственото торене с водоразтворими минерални вещества –
фосфор, азот и калий. Принципно подходът му е бил правилен – на почвата трябва
да и се връща това, което и се отнема. Но академичните познания на химика не са
му позволили да предположи, че основният въпрос не е в директното торене на
растенията, а в много по-голяма степен в подхранването на живота в почвата и
оттам индиректно на растенията, като им се създават добри предпоставки сами да
определят нуждата си от хранителни вещества и вода. Много бързо са били
изоставени или занемарени вековните практики на подходящото сеитбообръщение и
грижата за хумусното съдържание на почвата. Постепенно на много места
земеделието е влязло в омагьосан кръг – колкото повече минерални торове и
най-вече азот са били изкуствено добавяни отвън, толкова по-малко са се
„произвеждали” в почвата, и за да не гладуват растенията се налагало да бъдат
добавяни отново отвън. Вероятно тази зависимост е една от причините за разцвета
на световните агрохимически концерни. В заника на живота си господин фон Лийбих
е осъзнал, че растенията могат да усвояват повече и по-пълно азот от природата,
отколкото от минералните торове и настоятелно е предупреждавал, че масивната
изкуствена намеса с изкуствени торове в биологичния обмен на вещества у
растенията може да бъде опасна и нездравословна за растенията и за хората. Но
вече е било твърде късно – индустриалният валяк на агрохимията е бил пуснат в
действие и е набирал скорост.
Около век по-късно – през 1948 година – швейцарският
химик Паул Мюлер (1899-1965) е удостоен с Нобелова награда за медицина и
физиология, след като 6 години по-рано е създал, като съпътстващ военните
действия продукт, ДДТ-то (дихлордифенил трихлоретан) – един от най-силните
инсектициди за всички времена. По това време господин Мюлер е бил служител на
швейцарската J.R.Geigy (днес Novartis), която е натрупала състояние с
производството и продажбата на ДДТ под марките „Гезарол” и „Неоцид”. След 1945
година ДДТ-то се използва масово по цял свят за всевъзможни цели – например в
САЩ са пръскали плажуващите превантивно за защита от комари и други досадни
гадинки. Освен този инсектицид в групата на хлорираните въглеводороди са още
отровите Линдан, Алдрин, Диелдрин и други, намерили също широко приложение в
много страни. Периодът на разпад на тези химически съединения е много дълъг –
не по-малко от 30 години. Попаднали веднъж в човешкия или животински организъм,
те трудно биват изхвърлени от него и се акумулират предимно в черния дроб,
мастната тъкан и костния мозък, като могат да доведат до ракови заболявания, но
най-вече до необратимо увреждане на плода или организма на новороденото чрез
майчината кърма. Преди около 50 години употребата на тези отрови беше забранена постепенно в Европа и
САЩ, но дори и днес е разрешена в някой страни от третия свят, откъдето
вероятно и в България се внасят хранителни продукти.
Разбира се, не бива да се гледа и на този въпрос
едностранно, защото нещата почти никога не са само бели или черни. С помощта на
тези инсектициди са били овладени много епидемии по света – например маларията,
т.е. спасени са много човешки животи, но същевременно е сигурно, че нещата
трябва да се случват разумно и с мярка, какъвто за жалост не е случаят с
прилагането на ДДТ-то и много други –циди много години подред и по цял свят.
При почвени анализи в България все още се установява наличието на ДДТ,
включително в красиви, изглеждащи девствени планински и предпланински райони.
Преди не много години беше установено наличието на ДДТ в мастната тъкан на
пингвините на Антрактида!
Чашата отдавна е преляла и днес отровите са навсякъде –
във водите, въздуха и почвата. Пестицидите са химикали, произведени предимно от
нефт, които могат да причинят рак, да увредят черния ни дроб, нервната,
храносмилателната, половата и имунната ни системи, както и да нарушат
хормоналния ни баланс.
Най-голямата подгрупа на пестицидите са хербицидите,
които се използват за борба с плевелите, следват ги инсектицидите – за борба с
насекомите, фунгицидите – за борба с гъбичните заболявания, акарицидите – за
борба с акарите, нематоцидите – за унищожаване на червеите, родентицидите – за
борба с гризачите и други. Но химическата война с природата не се изчерпва с
гореизброените –циди (от латински caedere - убивам). Все повече се използват стериланти – препарати,
водещи до стерилитет, химически съединения, водещи до забавяне или дори до
спиране на растежа, феромони и други привличащи или отблъскващи съединения,
които най-често действат на хормонално ниво.
Световния пазар на пестициди отдавна премина границата от
30 милиарда долара на година. Само в Германия годишно се използват над
70 000 тона пестициди, половината от които в земеделието, а другата
половина в закрити помещения – дом, офис, складове и други – за борба с мравки,
хлебарки, комари, мухъл, плесени, гризачи и други.
Всичко това в комбинация с промишлените замърсявания, увеличаващия
се уличен трафик в големите градове и многото негативни резултати от него – не
на последно място отделянето на големи количества сажди, въглеводороди, тежки
метали, синтетичните лекарства, допълнително добавените „подобрители” в храните
и напитките ни каквито са например оцветителите, подсладителите, консервантите,
емулгаторите и много други, постоянният стрес, електросмога ......поставят на
огромно изпитание нашето здраве и много често предизвикват редица заболявания,
сред които рак, диабет, сърдечни инфаркти, алергии, депресии, психози и много
други.
Бих искал да се спра само на два показателни механизма,
чрез които конвенционалното земеделие в частност ни вреди и застрашава нашето
здраве и бъдеще.
Киселинността или pH-стойността (от латински potentia Hydrogenii) на хранителните продукти,
които консумираме е от голямо значение за нашето здравословно състояние. pH-стойността показва
концентрацията на водородни йони в единица измервателна течност. Неутралното
или по-скоро балансираното отношение на киселинност и алкалност съответства на pH стойност, която е равна на 7,
като по-ниските стойности означават по-висока киселинност и обратно. Нивото на
киселинност в един жив организъм пряко влияе върху процесите по обмяна на веществата
и особено върху действието на ензимите. Високата киселинност се явява една от
основните причини за редица хронични заболявания. Сред най-типичните
„киселинни” болести са подаграта, диабета и ревматизма. Пестицидите са силен
киселиннообразуващ фактор по отношение на почвите, водите (в това число
киселинните дъждове) и съответно на нашите хранителни продукти. По-ниските pH-стойности на почвата прогонват
например дъждовните червеи и други полезни организми от почвата, които играят
важна роля за неутрализиране на високата киселинност и хумусообразуването в
почвения слой. В киселата почва животът замира, нейната структура се влошава и
от нея лесно биват отмити минерални вещества като варовик и магнезий. Растенията
поемат на тяхно място повече алмуний (който е съставна част на много
пестициди), тежки метали и други, които допълнително повишават киселинното ниво
в човешкия организъм. За правилното си функциониране той обаче се стреми да
поддържа баланс между киселинност и алкалност и за тази цел са му нужни все
повече алкални минерални вещества и микроелементи. Но за жалост именно тях
организмът намира все по-малко и в малки количества в храната и си ги набавя
като алтернатива – особено калций – от зъбите, костите и косите ни, с което
допринася чувствително за появата на кариес, остеопороза и косопад. При pH-стойности между 4 и 6 е силно
затормозена чревната ни флора, но пък това е иделаната среда за развитието на
редица паразити, болестотворни организми и гъбички като Candida albicans.
От десетилетия насам конвенционалното земеделие набляга
предимно на външни критерии, които осигуряват добър търговски вид на стоката.
Големината, външният вид и издръжливостта на земеделските продукти са приоритет
№1. С помощта на агрохимията, земеделието силно се интензивира, произвеждат се
все по-големи количества при това все по-изгодно. Но на тази свръхпродукция и
липсват вътрешните стойности, които аз наричам условно витални вещества.
Увеличеното прилагане на изкуствени торове води до натрупването на вода и
белтъчини у растенията и до техния неестествено бърз растеж, което обаче е за
сметка на витамини и микроелементи в тях. Увеличеното производство е за сметка
на биологичното качество. Нитратите са оксиданти, които „изяждат” и без това
недостатъчните витамини в нас. Когато виталните вещества са малко в храните ни,
хората консумират по-големи количества от тях, за да достигнат чувството на
ситост и удовлетвореност, но това е в пряка връзка с наднорменото им тегло.
Няма съмнение, че колкото по-лоша е почвата, толкова
по-лоши са зеленчуците и плодовете, които растат на нея. Растенията могат да
съдържат това, което има в почвата върху която те растат.
Особено тревожно е положението с някои микроелементи като
селен, мед, манган и цинк. Според изследване проведено в Германия през 1997
година, средно хората приемат до 15 пъти по-малко селен от препоръчителната
дневна доза на СЗО, до 5 пъти по-малко мед и манган и до 3 пъти по-малко цинк.
С магнезия положението също не е никак розово, както и с витамините. Едва ли е
нужно да обсъждаме вкусовите качества на тези земеделски продукти, всеки от нас
лично се е убедил колко по-вкусни са (били) доматите от градината на баба. Така
конвенционалното земеделие ни доведе до парадоксалната ситуация да стоим пред
пълни чинии, а организмът ни да гладува.
А някога – и то не чак толкова отдавна - е било иначе!
Хиляди години земеделието е било само органично. Но какво
всъщност означава един земеделски продукт да бъде органичен, наричан още еко
или био?
Аз лично не познавам точна дефиниция, но въз основа на
многото прочетена литература по въпроса, бих обобщил характеристиките на
органичните продукти както следва:
- Органичните продукти не са третирани със синтетични агрохимикали (пестициди, изкуствени торове и други);
- Еко-продуктите не са генно модифицирани;
- Продуктите, които могат да бъдат определени като „Био”, имат ясно определен регионален произход, който е абсолютно несъвместим с промишлени зони, автомагистрали и райони на интензивна човешка дейност, водеща до екологични проблеми;
- Органични могат да бъдат и диворастящите продукти, но само когато са от екологично чисти региони;
- Еко са продуктите, отгледани по начин, който съхранява почвеното плодородие и биологичното разнообразие;
- Биологичните продукти все повече олицетворяват етично отношение по въпроси като справедливо заплащане на труда на бедните, малцинствата, жените и децата – особено в страните от „третия свят”;
- Органичните продукти не са обгазявани и стерилизирани – например с йонизиращи лъчения (радиация), гореща пара, високо налягане и други;
Ще си позволя и няколко мои наблюдения за препоръчителните
характеристики на еко-продуктите. Считам, че едно земеделие може да бъде
истински органично само до определен мащаб, т.е. многото хектари само с една
земеделска култура си противоречат в моите представи с органичното
производство. Това е така най-малко поради две причини – грижата за почвеното
плодородие и за биологичното разнообразие.
Не приемам за нормално органичните продукти да пропътуват
огромни разстояния докато стигнат до нашите чинии (разбира се изключвам тези,
които не растат по тукашните географски ширини). Много по логично и разумно е
да консумираме пресни продукти, набрани същия ден недалеч от или в района, в
който живеем. Съществува хипотеза, според която най-полезните за нашия организъм
зеленчуци и плодове са тези, които са отгледани при условията, в които живеем и
ние, т.е. същото слънчево греене, влажност на въздуха, състав на водите и т.н. Разбира
се ако намалим „туризма” на плодовете и зеленчуците ще подпомогнем поне малко и
решаването на наболели въпроси като задръстванията, предизвикани от ТИРове и
свързаните с тях допълнителни екологични проблеми.
Биологично отгледаните продукти не следва да бъдат като
експонати за изложба – подозрително напомпани, еднакви и лъскави. Това, че
червеят е харесал една ябълка едва ли е случайно – тя почти сигурно не е
химизирана, а има вероятност и да е многа вкусна. Едва ли е нужно еко-продуктите
да бъдат бъдат предварително размерени и опаковани или дори изобщо опаковани! Днес
постоянно купуваме опаковки, а с това по-скоро не решаваме, а създаваме проблеми
и то съвсем не само за столичния кмет. Страда красивата ни природа!
Органичното земеделие и неговите производи трябва да са в
естествен унисон с природните закони. Ежедневно биваме заливани с възторжени
информации за сериозен процентов прираст в печалбите и оборотите на фирмите, в
събраните данъци от общините и държавата. Но в природата не се случва така –
няма приръст на природните богатства, а ако популацията на скакалци в Северна
България тази година е увеличена, природата има механизми за саморегулиране и
догодина най-вероятно нещата ще бъдат нормализирани. Ако от един декар тази
година добием 400 кг екологични зеленчуци не е нормално и реалистично да
очакваме, че през следващите 5 години ще удвоим добивът. Органичното земеделие
трябва да бъде градивен и логичен елемент на естествения кръговрат в природата
– нещо, което се е случвало хиляди години и по нашите земи. Хората са
отглеждали домашни животни (например крави, овце, кокошки), естествения тор от
които се е използвал за отглеждането на растения, които от своя страна са храна
за същите тези животни и хората.
Правилното сеитбообръщение е задължително за органичното
земеделие. То представлява непосредствена грижа за почвеното плодородие и
биологичното разнообразие. В Германия в миналото е практикувано така нареченото
„земеделие на три полета”. Ще се опитам да го обясня с пример. Ако имате нива
от 3 декара, тази година засявате 1 декар с култура по Ваш избор, 1 декар
оставяте да почива и 1 декар засявате с култура от семейство „бобови” (например
люцерна или ливадна детелина), които чувствително повишават по естествен път
съдържанието на азот в почвата. През следващите години редувате 3те декара по
същия начин.
Не отговаря на истината и твърдението, че биологично
отгледаните продукти са много скъпи. Напротив – тяхната цена с оглед на
повечето вложен труд, справедливото му заплащане и устойчива грижа за
еко-системите е напълно реална (ако няма печалбарски злоупотреби, разбира се).
„Евтините” конвенционални земеделски продукти след време - вероятно след едно
или две поколения - ще се окажат скъпи, когато ще станат неизбежни инвестициите
в пречистването и възобновяването на замърсените с агрохимикали почви, води и
човешки същества, страдащи в следствие на това от редица болести. Получава се
така, че оставяме на нашите деца и внуци да платят сметката. А дали няма да е
твърде късно?
Автор – Радостин Крумов*
* Авторът
на статията е първият стажант от България в централата на IFOAM (www.ifoam.org) през лятото на 2002 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар