ЗА ХАМАЦИТЕ И ВИСЯЩИТЕ СТОЛОВЕ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=8

Уважаеми любител(к)и на удоволствията,

Без съмнение споменаването на Южна Америка и държавите от този континент като Бразилия, Аржентина, Колумбия и Венецуела предизвиква асоциации с карнавали и горещи латино-ритми, с футбол, със слънчев загар, красота и темперамент и не на последно място с безкрайни телевизионни сериали и мечтан охолен и лежерен начин на живот. В допълнение към тях спокойно можем да добавим и хамака, който е тръгнал от Колумбия и Бразилия преди много години на победоносен поход по целия свят. За наша радост – макар и в по-малка степен – е стигнал и до България, но професионалните познания за хамаците, висящите столове и другите сходни продукти са изостанали нейде по пътя и все още европейците и в частност българите знаят малко за тези удоволствия.

Така например в Европа се наблюдава повсеместен стремеж хамакът да бъде изпънат максимално и да се легне в него по дължина както в единично легло. По-иначе го използват бразилците. При тях колкото хамакът е по-широк е по-добре. Те не го изпъват, а го оставят да провисне леко в средата, което улеснява и качването в него. Повечето южно-американци лягат в хамака не по дължина, а по диагонал, т.е. от ъгъл към срещуположен ъгъл, за което им е нужен – разбира се – максимално широк хамак. По този начин те натоварват в много по-малка степен гърба си, вкл. гръбначния си стълб отколкото европейците, чиято техника на лягане товари максимално гърба и не само него.

Едва ли е нужно да убеждавам някого, че както при повечето продукти и при хамаците и висящите столове има качествени и некачествени изделия. Качеството не може да бъде случайност! То е желан краен резултат от целенасочено вложени материали, труд и контрол в максимален обем. В редовете по-долу бих искал да Ви обясня накратко какво отличава един добър, качествен хамак или висящ стол от масовите производи, идващи предимно от югоизточна Азия.

Обикновено най-проблемна е връзката между носещите въжета и самия хамак или висящ стол, върху които лягате или сядате. В много от случаите тази връзка се осъществява чрез многократно пришиване на въжетата към материята (плат, мрежа) на хамака или висящия стол. В други случаи върху плата в края на хамака или стола се поставят капси, през които се промушват въжетата. Практиката обаче показва, че за жалост и двата варианта не са особено надеждни. Най-добрата технология за постигане на максимално здрава връзка между хамака/стола и носещите въжета е дошла от Колумбия, като при нея самите нишки на плата в краищата образуват снопове, от които са изплетени плитки. Именно през тези красиви плитки се прокарват носещите въжета. Един качествен хамак или висящ стол, изработен по тази технология става – разбира се – по-добър с увеличаването на броя на плитките и носещите въжета – не на последно място, поради по-доброто разпределение на тежеста. В голяма степен върху качеството на целия продукт влияе майсторлъкът при изработването на тези плитки и на възлите в края, в които се събират носещите въжета.

Много важни за качеството на тази група продукти са също качеството на материята на плата и на носещите въжета. Традиционно добро качество се постига с многонишкови, тежки, тъкани платове от 100%-ов памук или с някои от модерните тъкани като например синтетичната „Дуракорд”.  За самите въжета е важна материята, броя на нишките в тях и начина им на усукване.

От значение за цялостното качество на хамаците и висящите столове са също багрилата, които са използвани – като устойчивост, безвредност и съответствие с касаещата ги европейска директива. Дървените летви също имат важна функция и трябва да бъдат от максимално плътно дърво, което е обработено с цел дълготрайна защита и здравина. Добро класическо решение е те да са от парен бук, върху който е нанесен финишен слой лак.

Разбира се, за качеството на един продукт допринася и неговото естетическо въздействие – факт, който важи с пълна сила и за хамаците и висящите столове.  Красиви десени, плитки и възли, резбовани дървени части, удобна и красива опаковка.........и приятно слънце! Какво повече?!

Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg