ЧИМЕНЕА – СТИЛНА ПЕЧКА & BBQ

Още преди стотици години по земите на днешно Мексико хората са използвали чименеи за готвене и отопление. Традиционната чименеа е преносимо огнище, изработено от глина, което във височина завършва с комин, покрит с капак, чиято основна функция е била да отвежда дима нагоре и да пази огъня при дъжд. Разбира се, всеки комин има и функцията „да тегли” и по този начин да улеснява разпалването и горенето на огъня в огнището.

Някога чименеата е била част от ежедневието на много южноамериканци и е служила за чисто домакински цели. Днес обаче тя се използва в цял свят на двора или на терасата като печка, барбекю или просто като огнище, заради живия огън в него, който несъмнено създава уют и приятна атмосфера. Чименеата притежава притегателна сила и подобно на лагерен огън събира около себе си семейства, роднини, приятели (особено в по-хладно време)...

Освен традиционната и сравнително евтина чименеа, изработена от глина, се произвеждат и предлагат също чименеи от желязо, чугун, алуминий и дори от мед. Все пак – поради специфичните си свойства и по-достъпна цена  – най-разпространени и използвани са чименеите, изработени от глина и тези, които са отлети от чугун. Глинените са най-изгодни, но за жалост и най-крехки, като ги грози т.н. термичен шок – например когато са горещи и внезапно завали дъжд. От друга страна обаче те са най-красивите – разноцветни, украсени с разнообразни шарки, кахелни плочки и други. Чугунените чименеи са тежки, но пък за сметка на това акумулират и отдават много топлина, което ги прави много подходящи както за печки на открито в хладните вечери, така и за барбекюта. Освен това имат сравнително лесна поддъжка.

Всъщност само част от чименеите са приспособени да бъдат използвани и като барбекюта. Обикновено тези модели са делими (състоят се от две основни части) и са оборудвани със скара и нужните приспособления и инструменти.

Препоръчва се в чименеите като гориво да се използва дърво – най-вече чам, поради приятния аромат и репелентните му свойства спрямо комарите, а също така и ябълково дърво – отново, заради приятния аромат, който отделя при изгаряне.

В края на работния ден или през уикенда бихте могли да си приготвите вкусна скара, да създадете около Вас приятна атмосфера и топлина или просто да релаксирате, като съзерцавате огъня в огнището...

Нужна Ви е само чименеа и желание да бъдете поне малко различни.

 Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

ЗА ХАМАЦИТЕ И ВИСЯЩИТЕ СТОЛОВЕ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=8

Уважаеми любител(к)и на удоволствията,

Без съмнение споменаването на Южна Америка и държавите от този континент като Бразилия, Аржентина, Колумбия и Венецуела предизвиква асоциации с карнавали и горещи латино-ритми, с футбол, със слънчев загар, красота и темперамент и не на последно място с безкрайни телевизионни сериали и мечтан охолен и лежерен начин на живот. В допълнение към тях спокойно можем да добавим и хамака, който е тръгнал от Колумбия и Бразилия преди много години на победоносен поход по целия свят. За наша радост – макар и в по-малка степен – е стигнал и до България, но професионалните познания за хамаците, висящите столове и другите сходни продукти са изостанали нейде по пътя и все още европейците и в частност българите знаят малко за тези удоволствия.

Така например в Европа се наблюдава повсеместен стремеж хамакът да бъде изпънат максимално и да се легне в него по дължина както в единично легло. По-иначе го използват бразилците. При тях колкото хамакът е по-широк е по-добре. Те не го изпъват, а го оставят да провисне леко в средата, което улеснява и качването в него. Повечето южно-американци лягат в хамака не по дължина, а по диагонал, т.е. от ъгъл към срещуположен ъгъл, за което им е нужен – разбира се – максимално широк хамак. По този начин те натоварват в много по-малка степен гърба си, вкл. гръбначния си стълб отколкото европейците, чиято техника на лягане товари максимално гърба и не само него.

Едва ли е нужно да убеждавам някого, че както при повечето продукти и при хамаците и висящите столове има качествени и некачествени изделия. Качеството не може да бъде случайност! То е желан краен резултат от целенасочено вложени материали, труд и контрол в максимален обем. В редовете по-долу бих искал да Ви обясня накратко какво отличава един добър, качествен хамак или висящ стол от масовите производи, идващи предимно от югоизточна Азия.

Обикновено най-проблемна е връзката между носещите въжета и самия хамак или висящ стол, върху които лягате или сядате. В много от случаите тази връзка се осъществява чрез многократно пришиване на въжетата към материята (плат, мрежа) на хамака или висящия стол. В други случаи върху плата в края на хамака или стола се поставят капси, през които се промушват въжетата. Практиката обаче показва, че за жалост и двата варианта не са особено надеждни. Най-добрата технология за постигане на максимално здрава връзка между хамака/стола и носещите въжета е дошла от Колумбия, като при нея самите нишки на плата в краищата образуват снопове, от които са изплетени плитки. Именно през тези красиви плитки се прокарват носещите въжета. Един качествен хамак или висящ стол, изработен по тази технология става – разбира се – по-добър с увеличаването на броя на плитките и носещите въжета – не на последно място, поради по-доброто разпределение на тежеста. В голяма степен върху качеството на целия продукт влияе майсторлъкът при изработването на тези плитки и на възлите в края, в които се събират носещите въжета.

Много важни за качеството на тази група продукти са също качеството на материята на плата и на носещите въжета. Традиционно добро качество се постига с многонишкови, тежки, тъкани платове от 100%-ов памук или с някои от модерните тъкани като например синтетичната „Дуракорд”.  За самите въжета е важна материята, броя на нишките в тях и начина им на усукване.

От значение за цялостното качество на хамаците и висящите столове са също багрилата, които са използвани – като устойчивост, безвредност и съответствие с касаещата ги европейска директива. Дървените летви също имат важна функция и трябва да бъдат от максимално плътно дърво, което е обработено с цел дълготрайна защита и здравина. Добро класическо решение е те да са от парен бук, върху който е нанесен финишен слой лак.

Разбира се, за качеството на един продукт допринася и неговото естетическо въздействие – факт, който важи с пълна сила и за хамаците и висящите столове.  Красиви десени, плитки и възли, резбовани дървени части, удобна и красива опаковка.........и приятно слънце! Какво повече?!

Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

ЗА ВИСЯЩИТЕ КОШНИЦИ И АКСЕСОАРИТЕ КЪМ ТЯХ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=1

През последните години все по-често и в нашата страна се радваме на красиви каскадни цветя, които преливат като цветен водопад от стенни и висящи кошници. Петунии, лобелии, бегонии.....радват окото като внасят колорит в иначе сивата градска среда и донякъде замаскират нерадостно изглеждащите фасади.

За създаването на подобни красоти в България все още най-използвани са пластмасовите висящи кошници, чието основно предимство е сравнително ниската цена. Евтината пластмаса обаче старее на слънце под въздействието на ултравиолетовите лъчи и материала става чуплив. Пластмасовите висящи кошници стоят сравнително ниско в скалата на естетическо въздействие и често контрастират с естествената красота в тях. Разбира се и от екологична гледна точка те не са най-оптималния избор.

Алтернативни на горе-посочените са висящите кошници от натурални материали – например от ратан, папрат, акация, от различни видове треви, мъхове и шуми, които най-често са „облечени” отвътре с водонепромокаеми материи. Тяхното основно предимство е, че са чудесен естествен фон за цветята, засадени в самите тях и създават очарователни комбинации – радост за всеки естет и гордост за всяка домакиня (всеки домакин).

Друга много добра алтернатива на пластмасовите висящи кошници представляват телените (с метална оплетка) висящи кошници, които – без съмнение – са най-издръжливи и дълготрайни, което разбираемо си има и своята цена. Към тях обикновено се предлагат и допълнителни вложки, изработени например от кокосови влакна, от мъх или от сезал и юта, в които директно се насипва почвата (компостът) и се засаждат цветята. Кокосовата вложка има предимството, че абсорбира значително количество от поливната вода и задържа живителна влага за цветята за по-дълго време. Друго предимство на този вид висящи кошници е, че те позволяват и странично засаждане  - през страничните отвори на металната оплетка, като се направят съответно и прорези в натуралната вложка.

Широко разпространено е опасението, че при поливане водата от висящите кошници ще капе или тече и под тях. Този възможен проблем се избягва лесно и ефикасно чрез така наречения воден гел, който се смесва с почвата (компоста) още при поставянето и в кошницата и при всяко поливане абсорбира водата, като я задържа и я отдава на цветята около 4 пъти по-бавно. Това от своя страна улеснява Вашите грижи по поливането, тъй като се налага да поливате на много по-голям интервал. Добро решение е също комбинацията от воден гел, торове  и микроелементи, която би намалила още повече Вашите грижи по цветята.

Натуралните и металните висящи кошници се предлагат най-често с метален троен или четворен синджир за окачване. Диаметърът им в болшинството от случаите е 30 или 35 см, като при металните - поради стабилната конструкция и товароносимост -  достига до 50 см., което ги прави подходящи и за по-големи обекти като заведения, хотели, общински и държавни сгради и други.

Висящите кошници могат да бъдат окачени посредством подходящи куки към таваните на тераси или към навеси, козирки, греди и други, но също могат да бъдат окачени на декоративни носещи конзоли, които от своя страна да бъдат монтирани към стени, греди или други вертикални повърхности. С конзолното окачване може лесно да се регулира височината, което е важно за олесняване на по-нататъшните грижи по каскадните цветя.

В случай, че все пак предпочитате Вашите висящи кошници да бъдат позиционирани по-нависоко, като същевременно не бихте желали за всяко поливане да се качвате на стол или стълба, бихте могли да използвате нововъведение, наречено „високо-ниско”. Това устройство, приличащо на метална ролетка, Ви позволява да издърпате Вашата висяща кошница надолу и да я застопорите на желаната от Вас височина, а след като сте привършили с грижите по цветята, да освободите механизма и да върнете кошницата на високото и изходно положение.

Друга новост, касаеща висящите кошници е т.н. соларно яйце. То представлява яйцеподобно устройство със соларен панел, който посредством акумулираната слънчева енергия завърта през определен интервал висящата кошница така, че всички цветя да получават равностойно слънчево греене.

Разбира се, крайната цел е да бъде създадена красота, на която да се радвате както Вие, така и всички, които имат очи за нея.

 Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

НЕБЕСНИ АТРАКЦИИ ОТ ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=12&scat=48

През 181 година от новата ера в днешната китайска провинция Шандун се ражда Джугъ Лян (181-234). Независимо от тежкото си детство, а вероятно точно поради него (майка му починала, когато бил на девет, а баща му, когато бил на дванайсет години), Джуга Лян става легендарен пълководец, тактик и стратег, който печели множество епични битки и почти митична слава. В Китай името на Джугъ Лян се е превърнало в синоним на мъдрост. За него се смята, че е изобретател на парения хляб,  на количка с колело за превозване на зърно и на автоматичния арбалет. Пак на него се преписва изобретяването на първите летящи фенери (конг минг денг) с горещ въздух, като легендата разказва, че именно това му творение спасило него и армията му, които били заобградени отвсякъде от вражески войски, но благодарение на летящ фенер, който се вижда от много километри, Джугъ Лян успял да извика подкрепление и да разгроми поредния противник. Според друго вярване летящите фенери се асоциират с Джугъ Лян заради формата им, която наподобявала шапката, която той носел.

В наши дни в цяла Азия и особено в Китай и Тайланд летящи фенери се ползват масови при всевъзможни радостни (а също и тъжни) поводи. През 2009 година в Индонезия беше поставен рекорд с почти едновременно пуснати 10 318 летящи фенера.

В Европа тези ярки небесни атракции придобиха популярност след 2006 година, като през ноща на 21.06.2011 година в полския град Познан бяха пуснати над 8000 (а според организаторите – дори 11 000) летящи фенера в така наречената „Романтична нощ над Познан”. На много места обаче  - например в Австрия и повечето федерални провинции на Германия - през 2009 и 2010 година употребата на неуправляеми летящи фенери беше официално забранена. Властите в тези страни се позоваха на инциденти, предизвикани от летящи фенери, както и като превенция на опасността от тези „неконтролируеми летящи горящи обекти със собствена тяга”.

През последните години, с оглед на масовото им използване и комерсиализация, летящите фенери преживяха редица конструктивни промени.

Сега те летят средно 5-7 минути (въпреки, че на повечето опаковки пише „до 20 минути”) и се издигат на височина от 200 до 500 метра. Явно тези ограничения са с цел да не се пречи на въздушния трафик, а и летящите фенери да не се отдалечават много от мястото на пускането им и да могат да бъдат държани „под око”. Теловете, държащи горивната плочка бяха заменени с биоразградими канапи, така целият фенер става практически биоразградим за сравнително кратък период от време. Освен тези канапи, повечето летящи фенери се състоят от бамбуков обръч, горивна плочка от памучен парцал, пропит с восък и от негорима промазана оризова хартия, т.е. хартия, произведена от оризова слама. Всъщност в ден днешен (особено в Тайланд) за изработката на летящи фенери се използва предимно хартия, произведена от влакна, добити от кората на различни видове черница, широко разпространени на азиатския континент.

От Джугъ Лян през Познан до вечерните сватби и партита в България – чудно нещо е летящият фенер – може и да спаси живот, но всъщност много по-вероятно е да Ви очарова и плени. Кой знае? – може би съдбата има пръст във факта, че летящите фенери се пускат задължително от двама:-). 

 Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

С ПОСОКАТА НА ВЯТЪРА

http://www.sterado.biz/products.php?cat=2&scat=28

Вероятно за първи път през живота си сте видели ветропоказател на някоя илюстрация към детска приказка, без тогава (а и сега) да сте предполагали, че ветропоказатели съществуват от преди повече от 2000 години! Първият ветропоказател, за който има исторически данни, е бил монтиран през 48 година преди рождението на Христос върху „Кулата на ветровете” в Атина и е бил с изображението на морския бог Тритон.

Много по-късно – едва в началото на 18 век в Западна Европа по кулите и покривите – първоначално на обществените сгради, а след това все повече и на частните домове – се появяват красиви ветропоказатели. Освен да показват посоката на вятъра, много от тях са символизирали професията на собственика на дома, герба на фамилията или населеното място.

В наше време ветропоказателите изпълняват предимно декоративна функция, като най-използвания мотив е бил и си остава петелът. Съвременните ветропоказатели се изработват от всевъзможни материали – желязо, чугун, неръждаема стомана,  пластмаса, но все пак класиката си остава да бъдат направени красиво и дълготрайно от мед или медни сплави. Масовите ветропоказатели на дължина и височина обикновено са в рамките на 0.5 до 1 м, но има и доста изключения, като най-внушителното от тях се намира в Мичиган, САЩ и е високо 14.60 метра, дълго е 4.30 метра и тежи около 2 тона!

От така представената дотук информация можете да стигнете до неправилния извод, че интересът към ветропоказателите е подминал Азия. Точно обратното! Така популярното и у нас източно изкуство Фън Шуй (в превод „Вятър и вода”) препоръчва поставянето на ветропоказател на входа на предприятието, магазина, т.е. навсякъде там, където хората ходят да се трудят с цел да печелят пари. Според принципите на Фън Шуй, ветропоказателят би насочил правилно и би подобрил потока на енергията Ци, което от своя страна ще доведе до по-успешен бизнес с по-големи печалби. Точно в тази връзка бих искал да Ви разкажа нещо, което ми се случи неотдавна...

През един октомврийски следобед на миналата година в магазина ни влезе жена на средна възраст, поогледа се като видимо търсеше нещо конкретно. В отговор на моя въпрос, тя ми отвърна, че идва специално за ветропоказатели. Стори ми се странно, че купува еднакви ветропоказатели и с непринудено любопитство я запитах дали ще ги монтират на една и съща постройка. Тогава тя ми разказа, че със съпруга си имат магазини и че преди време над входа на един от тях са монтирали собственоръчно направен ветропоказател, след което оборотът на магазина е нараснал значително. Моето предположение, че причината за това се крие в по-добрата му локация, рухна, след като научих, че два от магазините са в съседство, предлагат еднакви стоки, но този с ветропоказателя прави неколкократно по-голям оборот от другия – дори и през нерадостната за търговците 2009 година...

Аз лично нямам нито коментар, нито обяснение, но със сигурност от малък, още от илюстрациите към детските приказки харесвам ветропоказатели.

 Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

ЗА ТОПЛИ КРАКА ПРЕЗ ЗИМАТА!

http://www.sterado.biz/products.php?cat=12

И зимата като всички сезони си има своите прелести и положителни страни, но сред най-наприятните и нездравословни асоциации със зимния студ е споменът или представата за измръзнали крака и вкоченени пръсти. А този проблем касае далеч не само търговците по откритите сергии, ловците и риболовците, а голяма част от световното население и особено по-нежната му половина (доколкото това са все още дамите).

Резултатите от редица проучвания, включително на СЗО, показват, че щом температурите паднат под 10 градуса по Целзий, осем от всеки десет жени започват да се оплакват от студени крака. Всъщност това съвсем не е случайно и си има ясно и закономерно обяснение. Докато мъжете притежават до 40% мускулна маса, която освен сила означава и топлина, при жените този процент е средно 23. Освен това жените губят повече от топлината си отколкото мъжете, като причината за това се крие в по-малката им маса. Дори ако един мъж и една жена са с приблизително еднакви размери, мъжът би тежал средно с 20% повече. Казано иначе съотношението телесна маса-телестна повърхност при жените е по-неизгодно отколкото при мъжете (затова, когато ни е студено се свиваме на кълбо, при което запазваме телесната си маса, но намаляваме телесната си повърхност и така губим по-малко топлина). В резултат на тези дадености, женското тяло си е изработило защитна стратегия, като концентрира основната част от топлината в средата си, където се намират повечето от жизненоважните органи, включително тези, които са свързани с детеродната функция. Това е за сметка на крайниците – крака, ръце, но също нос и уши – които при някои дами се охлаждат до незавидните 8 градуса по Целзий.

Разбира се има и редица други причини,които може да доведат до студени крака – например неподходящи обувки и чорапи, застояването на едно място и в не по-малка степен – стресът. Все повече алтернативни лечители и терапевти предупреждават, че консумацията на цитрусови плодове води до охлаждане на организма. Консумацията на алкохол може да има краткотраен положителен ефект, след който обаче се получава точно обратното. Противопоказно е също седенето с кръстосани крака.

И все пак спасение или поне помощ има! Ще се опитам да изброя и опиша накратко решенията, дадени от традиционната медицина, изстрадания опит и инженерната мисъл:

-          Препоръчително е да се избягват тесни обувки и чорапи, които възпрепятстват свободното кръвообращение. Според традиционната китайска медицина е добре да се носят червени вълнени чорапи, които задържат добрата енергия Чи. Противопоказни са ненатуралните синтетични материи.

-          Препоръчват се горещо и всички дейности, водещи до стимулиране на кръвообръщението – сауна, редуване на горещ и хладен душ, гимнастика на пръстите на краката (поне 10 пъти раздвижваненагоре и надолу), активно движение и спорт, консумиране на поне 2 литра течности на ден.

-          Доказан затоплящ ефект имат също баня на краката с канела (5 чаени лъжички канела на прах се прибавят към 2 литра вряща вода и след охлаждане до поносима температура, краката се топят за около 10 минути), чай от джинджифил (обелете около 1 см корен от джинджифил и го нарежете на тънки шайби, след което го залейте с ½ литър вряща вода и покрийте съда за около 10 минути). Препоръчва се използването и на затоплящи кремове за крака, особено такива, които съдържат екстракти от розмарин, пипер и арника.

-          Използване на химически отоплители за крака. От часовете по химия ни е известно, че оксидацията (ръждясването) на желязото е процес, при който се отделя топлина. В природата това се случва сравнително бавно и топлоотделянето е практически незабележимо. Когато обаче този естествен процес се ускори с подходящ катализатор, екзотермичната реакция протича много по-бързо и по-осезаемо и това е принципът на действие на отоплителите за крака, който – между другото – в Япония се ползва от над 100 години! Отоплителите за крака представляват малки пакетчета, при които активните съставки са опаковани в специални филтърни мембрани. Когато се разкъса външната опаковка на пакетчето, нахлуването на кислород стартира реакцията и отоплителите постепенно се загряват, като различните модели достигат и поддържат различна температура – до около 40 градуса по Целзий, като реакцията приключва (пак зависи от модела) след около 6 до 10 часа. Болшинството от тези отоплители са самозалепящи се и с дъговидна форма от единия край, което позволява лесната им фиксация върху чорапите над пръстите на краката.  Съществуват също отоплители за пети, отоплителни стелки – химически или с електрически отоплители, захранвани от батерии и други. Химическите отоплители са особено подходящи за скиори, туристи, сноубордисти, ловци, рибари (и риболовци), посетители на спортни мероприятия и работещи на открито през студените зимни дни (и нощи)!

-          За дома и/или офиса се използват различни видове отоплители за крака, които се захранват предимно с електричество. Най-иновативните сред тях са отоплителните подложки за крака с инфрачервено излъчване, което е най-близо до естественото слънчево греене, създава приятен топлинен комфорт, при минимална консумация на електроенергия, благодарение на вградения в подложката нано-отоплителен карбонов (въглероден) филм. Тази технология има и други преимущества – тя е абсолютно безшумна, има дълъг експлоатационен период, високо ниво на безопасност и създава здравословен физиотератевтичен климат за Вашите крака и тяло.

Без съмнение сред най-приятните начини да поддържате Вашите крака топли или да ги затоплите, след неприятното им охлаждане, е близкият им контакт с други – любими и топли – крака J! Съвсем не е грешно и отделните терапии да се комбинират – важен е в крайна сметка резултатът! Успех!

 Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

ЗА СВЕТЛИНАТА И РАСТЕНИЯТА

http://www.sterado.biz/products.php?cat=9&scat=25

Някога върху една от централните сгради в центъра на Шумен се мъдреше лозунг: „ Дружбата на НРБ със СССР е жизненоважна, както слънцето за всяко живо същество!”. В първото нямах никакво съмнение – припомняха ни го ежедневно, за второто обаче се наложи да се досамообразовам. По-долу Ви предлагам и резултата от скромните ми, но добронамерени усилия...

При болшинството от растенията и особено при стайните, светлината се явява най-важния фактор за растеж.Тя е решаващо важна за процеса на фотосинтезата, при който в зелените части на растенията от поетите неорганични вещества се изграждат органични съединения като въглехидрати, мазнини и белтъци. В тази връзка е редно да акцентираме върху най-важните за  растенията компоненти на светлинното лъчение – продължителност и най-вече – интензивност. Те от своя страна зависят от редица фактори като сезонност, облачност, откритост, а при закрити помещения и от изложение, отдалеченост от прозорец и други.

Светлинна интензивност:

	юг, пълно слънчево греене	север, пълно слънчево греене
На открито	76.000 лукса[1]	6.400 лукса
Директно зад прозореца	53.000 лукса	2.200 лукса
На 1 метър от прозореца	500 лукса	400 лукса
На 2 метра от прозореца	240 лукса	210 лукса
На 3 метра от прозореца	160 лукса	160 лукса

От данните в горната таблица виждаме колко бързо намалява интензивността на светлинното лъчение в затворени помещения с отдалечаването от прозореца. Важно за отбелязване тук е, че при много ниски нива на светлинната интензивност, растенията спират да произвеждат кислород и дори напротив – в тъмнината те „дишат”!

И все пак, колко светлина е нужна на (стайните) растения, за да са жизнеспособни и да фотосинтезират? На този въпрос – разбира се – универсален отговор няма, но за растежа и цъфтенето на повечето растения са нужни поне 3.000 лукса и нагоре. Всъщност според нуждата си от светлина, растенията биват разделяни на 3 групи – с висока, със средна и с ниска нужда от светлинно лъчение. Ето и няколко примера:

Нужда от високи нива на осветеност > 3.000 лукса	Нужда от средни нива на осветеност > 2.000 лукса	Нужда от ниски нива на осветеност > 1.000 лукса
Циклама	Аралия	Антуриум
Афеландра	Бегония	Бръшлян
Бенджамин	Бромелия	Папрат
Бугенвилия	Бръшлян	Шефлера
Хризантема	Кампанула	Аспидистра
Циганче	Филодендрон	Скиндапсус
Кактус	Калцеолария	Спатифилум
Каланхое	Фикуси	Сингониум
Хортензия	Кипарисова трева	Тетрастигма
Юка		Сентполия

За да могат растенията да асимилират оптимално светлината е полезно от време на време да почиствате запрашените им листа – например с влажна кърпа или чрез дъждуване с пулверизатор.

Продължителността на светлинното лъчение е друг важен фактор за растежа и цъфтенето – особено през по-тъмната част от годината. С допълнително изкуствено осветление може значително да се по­добрят условията за живот на растенията, като им бъдат осигурени – това важи за голяма част от тях -  минимум 700 лукса в продължение на 9 часа/ден. Ако решите да подарите на Вашите растения подобни екстри, не забравяйте, че не само интензивността и продължителността на светлинното лъчение са важни за растенията, а и качеството на светлината, която те получават.

Нормалната дневна светлина, която излъчва слънцето и ние сме приели за бяла светлина е с температура от около 5400 - 5600 келвина ("Цветната" температура е условна температура (в градуси по Келвин – 1°К=-273°С), до която би трябвало да се нагрее едно абсолютно черно тяло, така че да излъчва светлина със съответната дължина на вълната, предизвикваща усещане за съответния цвят). С помоща на призма (водните капки във въздуха са естествени призми, които образуват дъгите) тази светлина може лесно да бъде разградена на дълговълнова червена светлина, късовълнова синя светлина и средновълнова зелена светлина, като те се преливат безстепенно една в друга. От този цветови спектър растенията ползват предимно червената и синята светлина и почти напълно отразяват зелената светлина (всъщност това е и причината на бяла дневна светлина растенията да изглеждат зелени, а на червена или синя светлина – почти черни). При ниска светлинна интензивност и/или висок процент на червената компонента в светлината, растенията растат най-бързо, но това рядко е здравословен растеж (стават хилави и се чупят дори от собствената си тежест). Ако бъдат подложени само на късовълново синьо светлинно лъчение при достатъчна светлинна интензивност, те ще растат много бавно. Изводът е, че за правилния и здравословен растеж на растенията е много важен балансирания микс на синята и червената компонента в светлината (първата нормално е много по-голяма), при достатъчна светлинна интензивност. При изборът на (допълнително) изкуствено осветление тези особености трябва да се съблюдават и да се използва професионално оборудване, препоръчано от специалисти. Само за пример – все още сравнително масово използваните крушки на Едисон с волфрамова нажежаема жичка  излъчват в диапазона 2700 – 2800 келвина, т.е. светлина, в която червената компонента е преобладаваща. Електронните светкавици на фотоапаратите излъчват светлина с температура 5500 келвина, но пък това се случва неприложимо кратко. Луменисцентните лампи излъчват в широк диапазон – 4500 – 6500 келвина и част от тях могат да свършат добра работа при консултация от добронамерен и разбиращ продавач.

Минават си годините, времената се менят и онзи лозунг с думите на Георги Димитров отдавна го няма. А че слънцето е „жизненоважно за всяко живо същество” си е непреходна истина, в която едва ли някой от нас се съмнява  - дори в будещите все повече съмнения времена, в които живеем.

 Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg 

---

[1] Луксът е мярка за силата на осветление. Един лукс се по­лучава тогава, когато светлинният поток от един лумен пада перпендикулярно върху повърхност от един квадратен ме­тър.