Някога върху една от централните сгради в центъра на Шумен
се мъдреше лозунг: „ Дружбата на НРБ със СССР е жизненоважна, както слънцето за
всяко живо същество!”. В първото нямах никакво съмнение – припомняха ни го
ежедневно, за второто обаче се наложи да се досамообразовам. По-долу Ви
предлагам и резултата от скромните ми, но добронамерени усилия...
При болшинството от растенията и особено при стайните, светлината се явява най-важния
фактор за растеж.Тя е решаващо важна за процеса на фотосинтезата, при който в
зелените части на растенията от поетите неорганични вещества се изграждат
органични съединения като въглехидрати, мазнини и белтъци. В тази връзка е
редно да акцентираме върху най-важните за
растенията компоненти на светлинното лъчение – продължителност и
най-вече – интензивност. Те от своя страна зависят от редица фактори като сезонност,
облачност, откритост, а при закрити помещения и от изложение, отдалеченост от
прозорец и други.
Светлинна
интензивност:
юг, пълно слънчево греене
|
север, пълно слънчево греене
|
|
На открито
|
76.000 лукса[1]
|
6.400 лукса
|
Директно зад прозореца
|
53.000 лукса
|
2.200 лукса
|
На 1 метър от прозореца
|
500 лукса
|
400 лукса
|
На 2 метра от прозореца
|
240 лукса
|
210 лукса
|
На 3 метра от прозореца
|
160 лукса
|
160 лукса
|
От данните в горната таблица виждаме колко бързо намалява
интензивността на светлинното лъчение в затворени помещения с отдалечаването от
прозореца. Важно за отбелязване тук е, че при много ниски нива на светлинната
интензивност, растенията спират да произвеждат кислород и дори напротив – в
тъмнината те „дишат”!
И все пак, колко светлина е нужна на (стайните) растения, за
да са жизнеспособни и да фотосинтезират? На този въпрос – разбира се –
универсален отговор няма, но за растежа и цъфтенето на повечето растения са
нужни поне 3.000 лукса и нагоре. Всъщност според нуждата си от светлина,
растенията биват разделяни на 3 групи – с висока, със средна и с ниска нужда от
светлинно лъчение. Ето и няколко примера:
Нужда от високи нива
на осветеност
> 3.000 лукса |
Нужда от средни нива
на осветеност
> 2.000 лукса |
Нужда от ниски нива
на осветеност
> 1.000 лукса |
Циклама
|
Аралия
|
Антуриум
|
Афеландра
|
Бегония
|
Бръшлян
|
Бенджамин
|
Бромелия
|
Папрат
|
Бугенвилия
|
Бръшлян
|
Шефлера
|
Хризантема
|
Кампанула
|
Аспидистра
|
Циганче
|
Филодендрон
|
Скиндапсус
|
Кактус
|
Калцеолария
|
Спатифилум
|
Каланхое
|
Фикуси
|
Сингониум
|
Хортензия
|
Кипарисова трева
|
Тетрастигма
|
Юка
|
Сентполия
|
За да могат растенията да асимилират оптимално светлината е
полезно от време на време да почиствате запрашените им листа – например с
влажна кърпа или чрез дъждуване с пулверизатор.
Продължителността на светлинното лъчение е друг важен фактор
за растежа и цъфтенето – особено през по-тъмната част от годината. С
допълнително изкуствено осветление може значително да се подобрят условията за
живот на растенията, като им бъдат осигурени – това важи за голяма част от тях
- минимум 700 лукса в продължение на 9
часа/ден. Ако решите да подарите на Вашите растения подобни екстри, не
забравяйте, че не само интензивността и продължителността на светлинното
лъчение са важни за растенията, а и качеството на светлината, която те
получават.
Нормалната дневна светлина, която излъчва слънцето и ние сме
приели за бяла светлина е с температура от около 5400 - 5600 келвина
("Цветната" температура е условна температура (в градуси по Келвин –
1°К=-273°С), до която би трябвало да се нагрее едно абсолютно черно тяло, така
че да излъчва светлина със съответната дължина на вълната, предизвикваща
усещане за съответния цвят). С помоща на призма (водните капки във въздуха са
естествени призми, които образуват дъгите) тази светлина може лесно да бъде
разградена на дълговълнова червена светлина, късовълнова синя светлина и
средновълнова зелена светлина, като те се преливат безстепенно една в друга. От
този цветови спектър растенията ползват предимно червената и синята светлина и
почти напълно отразяват зелената светлина (всъщност това е и причината на бяла
дневна светлина растенията да изглеждат зелени, а на червена или синя светлина
– почти черни). При ниска светлинна интензивност и/или висок процент на
червената компонента в светлината, растенията растат най-бързо, но това рядко е
здравословен растеж (стават хилави и се чупят дори от собствената си тежест).
Ако бъдат подложени само на късовълново синьо светлинно лъчение при достатъчна
светлинна интензивност, те ще растат много бавно. Изводът е, че за правилния и
здравословен растеж на растенията е много важен балансирания микс на синята и
червената компонента в светлината (първата нормално е много по-голяма), при
достатъчна светлинна интензивност. При изборът на (допълнително) изкуствено
осветление тези особености трябва да се съблюдават и да се използва
професионално оборудване, препоръчано от специалисти. Само за пример – все още
сравнително масово използваните крушки на Едисон с волфрамова нажежаема
жичка излъчват в диапазона 2700 – 2800
келвина, т.е. светлина, в която червената компонента е преобладаваща.
Електронните светкавици на фотоапаратите излъчват светлина с температура 5500
келвина, но пък това се случва неприложимо кратко. Луменисцентните лампи излъчват
в широк диапазон – 4500 – 6500 келвина и част от тях могат да свършат добра
работа при консултация от добронамерен и разбиращ продавач.
Минават си годините, времената се менят и онзи лозунг с
думите на Георги Димитров отдавна го няма. А че слънцето е „жизненоважно за
всяко живо същество” си е непреходна истина, в която едва ли някой от нас се
съмнява - дори в будещите все повече
съмнения времена, в които живеем.
Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg
Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg
[1] Луксът е мярка за силата
на осветление. Един лукс се получава тогава, когато светлинният поток от един
лумен пада перпендикулярно върху повърхност от един квадратен метър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар