КЪРТИЦАТА

Къртицата (Talpa europaea) е сред най-малките представители на бозайниците – тялото заедно с главата на мъжките екземпляри достига до около 15 см, а опашката до около 30 см (женските са малко по-къси). Мъжките тежат до около 120 грама, женските – още по-малко. Средната продължителност на живот при къртиците е 3 години, а размножителният им период започва през март и завършва през май, като междувременно след бременност от 30 дни женските раждат от 2 до 7 къртичета. Малките биват хранени с майчино мляко и растат много бързо, като на 35-ия ден са готови да напуснат родното гнездо. Къртиците имат здраво мускулесто тяло, покрито с черна, подобна на кадифе кожа (по света се срещат също бели, сиви и оранжеви) и широки - подобни на лопатки - предни крайници с по пет здрави нокътя. Тези бозайници със закърняло зрение се прехранват предимно с червеи, ларви на насекоми и охлюви, като за разлика от сляпото куче не приемат никаква растителна храна – включително корени на цветя и зеленчуци. Къртиците са пословично лакоми и ежедневно изяждат храна, която се равнява на до 70% и повече от собственото им тегло. Ако останат без храна, те загиват от глад за по-малко от ½ денонощие. Всяка къртица си има система от тунели. На дължина те достигат до повече от 70 метра, като са широки само около 5 см и високи – около 4 см. В дълбочина тунелите достигат до не повече от 70 см от земната повърхност. Макар и рядко, къртиците излизат и над земята, като това обикновено се случва по една от следните причини – да съберат материал за изграждането на родилното гнездо, да търсят храна на ново място при сериозно засушаване на старото или когато малките отраснат достатъчно и тръгнат да си търсят свой ареал. Появяването им на „бял свят” обаче крие редица опасности за тях и могат да станат лесна плячка на белки, лисици, порове, бухали, мишелови, сиви чапли и други. Понякога и самите къртици могат да бъдат опасни за себеподобните си – ако два мъжки екземпляра си оспорват територия, те ще се бият самоотвержено и често това завършва фатално за (поне) единия от тях. Къртиците са активни и денем и нощем, като редуват 4 часа почивка с 4 часа активност – време, в което основно търсят храна. Всъщност те са активни само, когато наоколо е спокойно, т.е. не ги безпокоят например хора или животни. Това се случва най-вече рано сутри или вечер преди залез слънце. Както е добре известно, къртиците имат силно закърняло зрение (но не са слепи). Те също нямат добро обоняние и слух, но са изключително чувствителни към допир и вибрации, включително такива в почвата и над нея. Тази чувствителност се дължи до голяма степен на хилядите тънки косъмчета, с които е покрит дългия им нос.

Опитите на хората да изгонят къртиците от обработваемите си площи датират от векове, като продължават и днес. Ще направя непретенциозен опит да представя накратко някои от най-известните и използвани методи и средства:

-          Един сравнително прост, но времеяден начин е да поливате прясно направените къртичини с градинския маркуч, докато се заравнят обратно. Твърди се, че след известно време къртиците се предават и отиват на друго място, където никой не им създава подобен проблем;

-          Хлорирана вода. Ако хлорирате вода и полеете мястото, от което искате да изгоните къртица(и), червеите ще избягат оттам и съответно къртиците трябва да търсят другаде храна. Лично аз не бих използвал този метод, познавайки ключовото значение на дъждовния червей за почвеното плодородие и структура;

-          Чесън. Твърди се, че ако счукате чесън и го разредите с вода, като след това с полученото полеете къртичините, ще направите нещо трудно поносимо за къртиците. Всъщност освен чесън на различни места из Европа ползват също отвара от цветовете на черен бъз, хрян, сапунена вода, афтършейв и дори петрол. Последните поне за мен са много странни, но явно не само при нас се случва някой „заради бълха да изгори юргана”;

-          Ефект в прогонването на къртиците може да има също, ако забиете желязо в земята и биете по неговата надземна част с чук или ако вградите тонколона в херметическа кутия, заровите тази кутия под земята и пусните например хардрок по тонколоната;

-          Стар изпитан метод е също да отрежете дъната на празни бутилки и да ги заровите с отрязаната част в къртичините. Когато вятърът свисти в гърлата на бутилките, се образуват много неприятни вибрации за къртиците. Ефектът се усилва ако заровите бутилките под лек наклон;

-          Освен самоделките все пак има и промишлено произведени средства за борба с къртиците. Това са капаните, димките и електрическите вибриращи устройства. Капаните са такива, които имат за цел да убият къртицата или само да я хванат в затворено пространство. Капаните-убийци са от тунелен или ножичен вид. Те се зареждат така, че отворените им челюсти ги държи напречно поставена пластина. След зареждането им следва да се закопаят напречно на тунела и когато къртицата мина оттам, тя бута пластината и капанът (я) щраква. „Хуманните” капани представляват тръба с клапи от двата края. Когато къртицата влезе в тръбата, клапите се затварят и тя остава блокирана в устройството.

-          Димките представляват напоена сърцевина с рициново масло. Палят се и се поставят да димят в тунела на къртицата.

-          Най-актуални и масово използвани напоследък са електрическите вибриращи устройства (захранвани от батерии или соларно, т.е. от соларен панел и акумулаторни батерии). Повечето от тези устройства са конструирани така, че излъчват неприятни за къртиците вибрации през 18 секунди. Болшинството производители указват, че устроствата им покриват площ от поне 700 м2. Това обаче логически и практически е твърде относително и зависи от структурата и състоянието на съответната почва. Подобни устройства са най-ефективни в сбити, глинести и влажни почви (които обаче са най-нелюбимите за къртиците) – в тях вибрациите се предават най-лесно и надалеч.  Ако обаче съответната почва е лека, с високо съдържание на торф и пясък и е суха, вибрациите заглъхват много по-бързо и по-наблизо и съответно ефективността на уреда е по-ниска.

Само до преди около 30 години във Великобритания е съществувала професията „ловец на къртици”, благодарение на което ежегодно там са били избивани до 1 милион от тези бозайници! Вероятно обаче се досещате, че нито тогава нито сега, къртиците под маниакално поддържаните английски ливади осезателно са намалели. Едва ли е нужен коментар, а изводите са повече от красноречиви!

Любопитно за къртиците!

-          Къртицата е близък роднина на таралежа, прилепа и земеровката (етруската земеровка е най-малкия бозайник на планетата и тежи средно само 2 грама!);

-          Къртицити имат уникален хемоглобин, който им позволява да рециклират кислорода, благодарение на което могат да живеят в тунели с концентрация на въглероден двуокис, убийствена за всеки друг бозайник;

-          Къртиците са в състояние да издълбават до 6 метра тунели на час и да изминават в готовите тунели до 27 метра/минута;

-          Къртиците са особено активни през есента, когато се запасяват с храна за зимата. Те ловят активно червеи, които омаломощяват със захапване ( всъщност слюнката им съдържа токсин, който парализира червеите) и ги складират в предварително издълбаните хранителни складове, които са средно с големина на футболна топка;

-          В Европа са известни 20 вида къртици, като все пак най-разпространеният е европейска къртица (Talpa europaea);

-          Къртиците избягват каменисти и често наводнявани почви, както и тези в иглолистните гори;

-          В Германия къртиците са включени в червената книга на застрашените от изчезване животни и избиването им е строго забранено;

ЗА ГРАДИНСКОТО ОСВЕТЛЕНИЕ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=6&scat=16

Вероятно всеки от нас е виждал или притежава картички, на които са заснети големи български или чужди градове през деня и през ноща. Разбира се, на дневна светлина се виждат повече детайли, но много често нощните снимки ни привличат повече, намираме ги за по-интересни и по-красиви. Без съмнение основна заслуга за това има изкуственото осветление, създадено от човека под формата на улични лампи, светещи реклами, фокусиращи прожектори и други.

Идентично е положението и с нашите градини и дворове. През деня слънчевата светлина прави видими всички места и предмети в тях – тези, с които се гордеем и обичаме, но и някои, които по-скоро предпочитаме да не се виждат от гостите и съседите. Вечерният мрак поглъща всичко видимо и само от нас зависи кое, как и колко да бъде осветено. Едно интересно предизвикателство, към което може да се подходи както чисто прагматично, така и до голяма степен творчески. С редовете по-долу бихме искали да Ви помогнем да намерите Вашето най-добро решение.

Според енергийния източник градинското осветление може да бъде на електричество, соларно или със жив огън. Електрическото осветление на 220 V е масово разпространено в България. Неговото основно предимство е ярката осветяемост, която осигурява добра видимост. От друга страна обаче то е най-енергоемко, изисква окабеляване в градината, като същевременно съществува и опасност от токов удар – особено на влажни и мокри места, каквито навън не липсват. Негова алтернатива, приета отдавна в страните на запад от България, е нисковолтажното градинско осветление. То също бива захранвано от електрическата мрежа, но посредством трансформатор напрежението е намалено до безопасните 12 V, които обикновено захранват халогенни крушки или светодиоди. Разбира се, с нисковолтажното градинско осветление може да бъде постигната по-слаба осветяемост спрямо първата разгледана възможност. От няколко години набират все по-голяма популярност соларните лампи. Основното им предимство е, че светят посредством акумулирана слънчева енергия, т.е. без разход за електричество. Друг техен плюс е, че имат възможно най-лесното инсталиране – без кабели, трансформатори и други подобни. При тях не съществува опасност от токов удар, имат и сравнително лесна подръжка – най-вече почистване на слънчевите панели. При здрачаване соларните лампи се включват сами. Разбира се и соларните лампи имат недостатъци – нужно им е интензивно и продължително слънчево греене – около 8 часа на ден, което автоматично ги прави неприложими в облачните и дъждовни дни, както и през зимния период. Масово продаваните соларни лампи имат 1 светодиод, с който те не осветяват, а по скоро маркират – например пътеки, лехи и други. Съществуват соларни лампи с повече светодиоди, които в комбинация с по-качествени слънчеви панели и акумулаторни батерии дават чувствително по-добър резултат по отношение силата и продължителността на осветяване. Основният консуматив на соларните лампи са акумулаторните батерии, които  следва да бъдат сменени след края на живота им – обикновено след 1-2 години. От древни времена човекът използва огъня за отопление и осветление. Тази традиция  в градинското осветление се прилага под формата на факли (работещи със спирт, масло и др.), свещници и фенери, които със своя жив огън внасят романтика и уют. Тяхното светене също е предимно с декоративен ефект, а подръжката и обслужването им са по-трудоемки спрямо другите варианти на градинско осветление. Живият огън без надзор може да бъде и пожароопасен.

Според цвета, с който светят, градинските лампи могат да бъдат едноцветни – обикновено излъчват бяла или синя светлина или многоцветни. От многоцветните най-актуални са тези, при които цветовете преливат плавно един в друг, като най-често следват последователността на цветовете на дъгата.

Каквото и градинско осветление да изберете, трябва да го адаптирате към спецификата на Вашата градина – например ако имате статуя може да я осветите с насочени фокусиращи спотове, пътеките и алеите да осветите или маркирате с фенери, факли или вкопани луни за земя и т.н. Крайната цел е резултатът да бъде такъв, че Вашата градина вечер и нощем да Ви харесва не по-малко отколкото на дневна светлина.

Важно е да знаете......

Когато избирате осветителни тела за градинско осветление (или баня) задължително трябва да проверите дали на опаковката или на самото осветително тяло е поставена маркировката IP 44. Това обозначение IP (=International Protection) и последващите го цифри показват степента на защита на осветителното тяло от навлизане на чужди тела и вода. Тази маркировка е точно дефинирана в международен стандарт IEC 60529 на Международната Комисия по Електротехника в Женева. В нея първата цифра показва до каква степен продуктът е защитен от проникване на чужди тела отвън, като най-високата степен на защита е 6. Втората цифра показва защитеността на изделието от влага и вода. Тук най-високата степен е 8, което би означавало, че продуктът издържа на постоянно въздействие на вода под налягане.

Ако решите да закупите соларни лампи......

След като изберете и закупите соларни лампи е нужно да бъдат оставени на директна слънчева светлина минимум 8 часа, за да се заредят напълно акумулаторните им батерии. След това е нужно да ги включите първоначално. При повечето модели има копченце, което обикновено се намира вътре в лампата на защитено място – например под слънчевия панел. При други модели просто има лентичка, която прекъсва контакта на батерията и е нужно да изтеглите лентичката, което ще активира лампата. След като включите лампите ги поставете на местата им, където трябва да бъдат добре огрявани от слънцето през възможно най-дълга част от деня. Една добре заредена лампа с изправна батерия обикновено свети около 6-8 часа след като се включи автоматично с падането на здрача. Регулярно почиствайте слънчевите им панели от повърхностни замърсявания. През зимния период е най-добре соларните Ви лампи да бъдат изключени и прибрани до пролетта. Ако след известен период – обикновено след около 1 година – Вашите соларни лампи светят все по-слабо и все по за кратко е нужно да смените акумулаторните им батерии, които се продават в повечето магазини, където се продават батерии.

Автор: Радостин Крумов, СТЕРАДО ООД

ЗИМНИ ЗАЩИТНИ МАТЕРИИ ЗА РАСТЕНИЯ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=5&scat=41

През студените късно есенни, ранно пролетни и най-вече зимни дни и нощи, растенията – подобно на нас – имат нужда от ефективна студозащита.

Най-масово използваната материя за защита на растенията през мразовитите дни и нощи се нарича често флийс (от английски Fleece). Всъщност става въпрос за нетъкана материя от полипропилен, позната ни най-вече като полар, но с много по-ниска плътност и дебелина спрямо този полар, който се използва за изработката на спортни облекла. Произвежда се и се предлага в различни варианти, като най-леките и тънки тежат 17 грама на квадратен метър, но има също и от 30, 50 и дори 100 грама на кв. метър. Тази материя е дишаща (не запарва като полиетиленовите покривала), пропуска светлина и дори вода  - при валеж или внимателно поливане, но същевременно образува микроклимат около растенията. С цел да се удължи срокът и на употреба е защитена от влиянието на ултравиолетовите лъчи. Предлага се под различни форми – като голям лист, сгънат или навит на ролка, като предварително ушит ръкав или като готови ушити торби с възможност за пристягане откъм отворената страна. Допустимо е, а при най-тънкия вариант от 17 грама/ кв. метър дори желателно, да се използва на два ката един над друг с цел по-ефективна студозащита.

Термомрежата е друга алтернатива за студозащита на растения. Тя е изработена от полиетилен, защитена е от разрушителното влияние на ултравиолетовите лъчи, като благодарение на мрежестата си структура е  до 10 пъти по-здрава в сравнение с най-масово използвания полар. Освен за студозащита, термомрежата може да се използва и за защита на растенията от инсекти и дори от градушки.

Натуралната студозащитна алтернатива на тънкия полар е ютата, която вероятно познавате като бледо-кафява опаковка (най-често чували) за транспортиране и съхранение на картофи, билки, тютюн и други. Тази тъкана материя, произхождаща най-често от Индия или Бангладеш, се предлага също под формата на покривала, ръкави или готово ушити торби. За разлика от полара, тя е по-тежка и пропуска светлина много ограничено.

Всъщност всички студозащитни материи са ефективни само до едноцифрени минусови температури – обикновено до – 6 или до – 8 градуса. При по-ниски температури решението е прибирането на растенията в къщи или в отопляем парник. 

Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

НОСТАЛГИЧНА КРАСОТА ОТ ЧУГУН

http://www.sterado.biz/products.php?cat=2&scat=5

Днес повече от всякога досега, градината, а често и терасата е стая навън – със специфични мебели, осветление и дори отопление, готварски кът и музикално озвучаване. Разбира се, не бива да забравяме и аксесоарите, т.е. тази допълнителна украса, която прави от къщата Ваш дом и от двора – Вашето любимо местенце под открито небе. От векове насам в оформлението на градините и парковете по цял свят се използват разнообразни декоративни елементи, които придават повече стилност, специфичен характер, а много често имат и чисто прагматични функции. Тези декорации се изработват от класически, устойчиви на атмосферните условия материали, каквито са камъкът, желязото, стъклото и други.           

Чугунът е сред най-предпочитаните материали за изработката на градински изделия и орнаменти. Той представлява желязо-въглеродна сплав (понякога и с примеси на силиций, манган, хром и други) със съдържание на въглерод под формата на графитни включвания от около 2 до над 6 %. От чугун се изработват градински маси, столове и пейки, богати на орнаменти декоративни отливки, барбекюта, слънчеви часовници, градински фигури и цветарници, декоративни камбани, мандала, стъргала за обувки, дръжки, закачалки и много други. Това широко приложение на чугуна е обословено от неговите сравнителни предимства:

-          Ниска цена на суровината, която е съпоствима с тази на черното желязо;

-          Устойчивост на корозия – чугунът ръждясва основно повърхностно, тъй като корозията засяга желязото, но не и графитните включвания в него. Голяма част от канализационните тръби в САЩ са изработени от чугун и въпреки, че са на възраст над 100 години, продължават да бъдат в експлоатация;    

-          Якост – чугунът е устойчив на големи натоварвания без да провисва. Дори повърхностната корозия не променя съществено неговите свойства;

-          Лесна и добра отливаемост – сравнително лесно се постигат точни и богати на орнаменти отливки, които допълнително може да бъдат шлифовани, боядисвани и т.н.;

-          Масивност – изделията от чугун са тежки и масивни, което дава усещането за нещо стабилно и ценно в противовес на все по-често срещаните олекотени изделия от ламарина, пластмаса и други;

За жалост „всичката хубост на едно място не може” и както е добре известно, чугунът не е ковък (с изключение на някои по-специални разновидности) и е крехък, т.е. чуплив при удър например с чук или друг твърд предмет.

Така или иначе от чугун се изработват все повече изделия за екстериорна и интериорна декорация, които намират заслужено радушен прием и в нашата страна.

Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

ГРАДИНСКАТА АРКА

http://www.sterado.biz/products.php?cat=3

Сред класическите градински елементи без съмнение на една от челните позиции стои градинската арка. Така е било през вековете – особено в красивите паркове и градини на Англия, Италия, Франция, а по-късно и по източното крайбрежие на САЩ. Така е и днес, като арките стават все по-популярен и харесван елемент и в частните дворове. Градинските арки имат и практична и символична стойност – те могат да служат и за разделяне на едно пространство, като в този случай играят важната роля на преход между двете части, но могат да служат също така и като опора за увивни растения или просто като красив декоративен градински елемент, който може да бъде декориран допълнително (например за Коледа).

Размерите на градинските арки са най-различни, но все пак най-често на ширина са от 1 м до 1,5 м, на височина от 2,20 м до 3 м, а в дълбочина от 0,3 м до над 0,5 м.

По света арките се изработват от най-различни материали и в най-различни стилове и дизайн. В Европа са се наложили предимно градински арки от метал или дърво, докато в Северна Америка често срещани са и арките от винил.

Класическите арки с най-дълъг живот се изработват от плътно желязо и след като заварките по тях бъдат шлифовани с пясък, биват подцинковани при около 400 градуса по Целзий, а след това им се нанася и прахово финишно покритие. Подобна технология осигурява сигурна защита на желязото от минимум 10 години. Минусите при тях са, че са доста тежки (което означава и нужда от по-сериозно застопоряване в земята) и скъпи – в Западна Европа цените на такива арки започват от около 300 евро, като достигат до няколко хиляди.

Напоследък най-използвани са градинските арки от метални тръби, които финишно или са прахово боядисани или са с нанесен защитен полимерен слой. Техните плюсове са, че са леки, лесни за монтаж, а и ценово са напълно достъпни – с цени от около 50 до 150 евро.

Дървените арки съвсем не са за пренебрегване, най-малкото поради факта, че много хора предпочитат принципно дървото пред метала, като намират в него по-топло и натурално излъчване. Освен това дървото не акумулира и отдава топлина, което в горещите летни месеци е от голям плюс особено за декоративните растения, които използват арката за своя опора. Ако те бъдат импрегнирани, покрити с лазурен лак и най-отгоре с яхтен лак, тяхната трайност се покачва на минимум 5 години. В ценово отношение дървените арки са позиционирани около и малко над тези, изработени от метални тръби.

Към градинските арки могат да бъдат монтирани и допълнителни модули – например врата или пейка, с което техните функции се увеличават и могат да се използват и като градинска мебел и като входна врата.

Без съмнение градинските арки са красив и полезен екстериорен елемент, който ще навлиза все повече в дворовете и на българските стопани, които ползват чужди специализирани издания  и – разбира се – малко след това и в градините на техните съседи.

Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

ЗА ТРАДИЦИОННОТО КОСЕНЕ С РЪЧНА КОСА

http://www.sterado.biz/products.php?cat=9&scat=33

Вероятно за много от Вас ще бъде изненада, но през последните няколко години косенето с традиционна ръчна коса преживява истински Ренесанс особено в страни като Австрия, Германия, Дания, Швеция, САЩ, Канада и много други. Повсеместно се организират съботно-неделни курсове за начинаещи, на които желаещите биват обучавани на техника на косене, а също и на това как да поддържат косата в оптимално състояние за работа. Организират се многобройни регионални състезания, както и Европейско първенство по косене с традиционна ръчна коса. Всичко това има логично обяснение, защото:

- Косенето с ръчна коса е най-екологично и природосъобразно – без ток или бензин, без гумите и пластмасите, които ще останат един ден от електрическата или бензиновата косачка;

- Косенето с ръчна коса е най-евтино – както по отношение цена на придобиване, така и по отношение на консумативи и поддръжка;

- Косенето с ръчна коса е най-бързо, когато става въпрос за малка площ – без разпъване и прибиране на кабели, без зареждане и стартиране на бензинова косачка;

- Косенето с ръчна коса е най-полезно – както за кръста, включително при младите хора, така и за повечето гръбни мускули;

- Косенето с ръчна коса е най-тихо – само Вие, свистенето на косата и звуците от природата;

- Косенето с ръчна коса е възможно практически навсякъде – при висока трева, силно наклонени и неравни терени, където другите косачки „издишат”.

Качествената коса е изработена от хомогенна, ковка, закалена стомана. Всепризнати като най-добри в цял свят са австрийските коси, което се дължи както на дългата традиция в производството им (водещият австрийски производител на коси е започнал своята дейност преди около 5 века), така и на специфичния алпийски ландшафт на тази красива страна, където косенето с традиционна ръчна коса винаги е било и все още е ежедневие за много хора.

Ще си позволя да предам тук някои от съветите, които получих от горе-споменатия австрийски производител относно косите и косенето с тях:

-          Препоръчва се косата да се приглажда (заточва) с бруста на всеки 3-5 минути работа с нея, като това се прави с тясната страна на бруста двустранно и под малък ъгъл в посока от петата към върха и. Брустът трябва да е мокър, като за тази цел може да се държи близо до косача в съд с вода;

-          Желателно е косата да се клепа след работа с нея, която се равнява по продължителност на цял работен ден. Наковалнята трябва да е гладка, а чукчето да е с тегло между 300 и 500 грама. Клепането (разточването) става с постъпателни, еднакви по сила удари с чукчето върху крайните 3- 5 мм от острието на косата. За да установите дали косата е наклепана добре, може да извършите така наречената „нокътна проба”. При нея следва да натиснете странично  внимателно с нокът края на острието , който – ако косата е наклепана добре – видимо леко се огъва и после се връща в изходното си положение;

-          Най-добре е да се коси рано сутрин, защото в тревата има повече влага и се реже по-лесно. В по-късните часове тя става по-жилава и затруднява косенето;

-          Косенето с изправена стойка товари по-малко гърба и кръста и коства по-малко усилия и енергия;

-          Препоръчително е при къси коси до 60 см. , косата да бъде монтирана към косилото (дръжката) така, че основата на петата и да лежи на една линия с върха и. При по дълги коси над 60 см. върхът трябва да е с около 2 см под нивото на основата на косата, т.е. да бъде леко затворена;

-          Желателно е след работа косата да бъде основно почистена и да се остави на съхранение на сухо място.

Ако споделяте мнението, че светът от вчера - този на нашите дядовци е бил по-естествен и истински от нашето съвремие, то без съмнение един от елементите, които го правят такъв, е косенето с традиционната ръчна коса, уханието на изсушено сено и съвкупният образ на здрав, жилав старец.

А какви ще бъдем ние след години?

Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

СОЛАРИС XXI

http://www.sterado.biz/products.php?cat=6 

В последно време соларните технологии и базираните на тях продукти навлизат все по-осезаемо в нашето ежедневие, като основната тяхна задача е да трансформират все по-ефективно слънчевата енергия в електрическа и да осигурят по този начин независимо (от конвенционалните енергийни системи) захранване на редица устройства. Разбира се, за тази тенденция си има и причини и основания, сред които са:

-          Слънцето е огромен енергиен източник – енергията, която то излъчва превишава около 10 000 пъти потреблението на енергия на земното кълбо, т.е. то е в състояние да покрие годишното енергийно потребление на човечеството за около 3 часа!

-          Почти всички соларни клетки са направени от силиций, а той е вторият по разпространение химичен елемент в земната кора след кислорода – около 25,8% (предимно в земната мантия). Силицият е полупроводник, който не съществува в свободно състояние, а под формата на силициев диоксид (в пясък, кварц) или като силикат (каолин).

-          Всеки киловатчас (kWh) електроенергия, произведен от възобновяеми енергоизточници, включително от фотоволтаични системи, спестява на атмосферата 0,547 кг въглероден двуокис, като в тази сметка е включен дори въглеродния двуокис, емитиран за производството на съответната соларна инсталация.

За соларните клетки и панели. Първата соларна клетка е изобретена още през далечната 1883 година, като нейният коефицент на ефективност е бил едва около 1 %. Днес положението с ефективността е следното:

-          Соларни панели от аморфен силиций – 5-7% (използват се масово при евтините соларни лампи);

-          Соларни панели от поликристален силиций – 13-15% (използват се при големи фотоволтаични паркове и при по-добри модели соларни лампи и устройства);

-          Соларни панели от монокристален  силиций – 14-22% (поради високата си цена се използват предимно при малки фотоволтаични системи, включително качествени соларни лампи и устройства).

Качествените соларни клетки и панели имат експлоатационен срок до 20-25 години, като с времето ефективността им намалява.

За соларните лампи. Разбира се, написаното по-горе за соларните панели важи с пълна сила и за панелите на соларните лампи.

Светодиоди. В соларните лампи не се използват все още добре познатите ни крушки с нажежаеми (волфрамови) жички, а предимно светодиоди, поради множеството им предимства, сред които са:

-          Ниска консумация на електричество (до около 10 пъти по-ниска спрямо крушките с нажежаеми жички, съгласно произведените лумени за ват);

-          Дълъг експлоатационен срок – средно до около 50 000 часа и повече, като с времето интензитетът на светене намалява;

-          Генериране на сравнително малко топлина – около 25 пъти по-малко в сравнение с Едисоновата крушка (което ги прави ефективни и безопасни);

-          Малки по размер – от под 2 мм до няколко см, което позволява да бъдат вграждани дори и в малки устройства;

-          LED осветлението лесно може да бъде димирано, т.е. да се контролира силата на светене;

-          Устойчиви на удар – за разлика от почти всички други видове лампи;

-          Бърз старт – след включване, светодиодите достигат пълната си яркост за по-малко от микросекунда (= 1/1000 от милисекундата. Тук не мога да се въздържа и ще възкликна – чудеса Божии!-:);

-          Цветност – според вида и спецификата си светодиодите могат да емитират светлина с различни цветове без допълнителен цветен филтър за разлика от останалите видове осветление.

Разбира се, освен предимства, светодиодите имат и някои недостатъци, но доколкото те не създават значими проблеми и рискове, не следва да ги споменавам тук.

На това място стигаме и до най-задавания въпрос от неспециалистите, когато стане дума за соларни лампи, а именно – „колко силно светят?”. За да внеса поне малко яснота по въпроса, ще се опитам да обясня принципните постановки. Ако някой горд собственик на къща или вила с двор зададе горния въпрос, той очаква да получи отговор, който в представите си да може да съпостави със светенето на все още широко използваните крушки с нажежаема жичка. Едисоновите крушки излъчват светлина във всички посоки, т.е. на 360 градуса. За разлика от тях светодиодите имат ограничен ъгъл на излъчване, който най-често е между 15 и 120 градуса (за по-нагледно си представете едно кълбо в центъра на което е светодиодът, който не осветява цялото кълбо, а само определена част от него според ъгъла си на излъчване). Логично може да заключим, че освен ъгълът на излъчване, са важни и броя на светодиодите, както и рефлекторите на соларната лампа (които отразяват и пренасочват светлината в нея), но също и дифузерът и, който следва да разпръсне светлината от нея равномерно (с изключение на спот-лампите, където целта е светлината да се фокусира). От решаващо значение за интензитета на светене на соларната лампа е мощността на използвания светодиод (или светодиоди). В евтините масови соларни лампи най-често използвани са светодиоди от 0.015 – 0.020 W или 0.06 – 0.07 W. Дори в „най-силните” и скъпи соларни лампи се използват светодиоди до 1 W. Един пример, за да стане ясно. Ако в една соларна лампа е използван мощен съвременен светодиод от 1 W, той ще излъчва светлина (под някакъв ъгъл) около 100 лумена, което е около 9 пъти по-малко от светлината, която излъчва добре познантата ни 60 ватова крушка с нажежаема жичка! Разбира се, за интензитета на светене на соларните лампи са важни още вида, капацитета и качеството на акумулаторните батерии, както и същите показатели на соларните панели, които зареждат тези батерии.

Акумулаторни батерии. В соларните лампи се използват основно 3 вида зарядни батерии (от общо съществуващите около 20):

-          Никел-кадмиеви (NiCd) – масово използвани в соларните лампи преди години със сравнително добри технически характеристики (загуба на заряд при неизползване – 20%/месец, до 1500 цикъла на зареждане). Но кадмият е силно токсичен тежък метал, който нанася сериозни поражения на околната среда, което предопредели съдбата на този тип батерии.

-          Никел-метал хидридни (NiMH) – към момента най-масово използваните зарядни батерии в соларните лампи. Около 30% месечна загуба на заряд при неизползване, до 1000 цикъла на зареждане, добро съотношение енергия към маса – до 80 Wh (ват часа)/кг. Сравнително ниска цена.

-          Литиево-йонни (Li-ion) – този тип зарядни батерии са все по-използвани във всевъзможни електронни устройства, включително и в някои по-нови и качествени соларни лампи. Основните им предимства са оптималното съотношение енергия към маса - до 250 Wh (ват часа)/кг и ниската месечна загуба на заряд при неизползване – около 5 до 10%.

Без никакво съмнение, стремглавото развитие на техниката, което в частност касае и техническите характеристики на акумулаторните батерии, светодиодите и соларните панели, ще променя ежегодно соларните лампи и вероятно не след дълго те ще бъдат подходящи не само за акцентно, а също така и за основно осветление дори през дългите зимни нощи.

Fiat Lux! (Нека бъде светлина!)

 Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

ЧИМЕНЕА – СТИЛНА ПЕЧКА & BBQ

Още преди стотици години по земите на днешно Мексико хората са използвали чименеи за готвене и отопление. Традиционната чименеа е преносимо огнище, изработено от глина, което във височина завършва с комин, покрит с капак, чиято основна функция е била да отвежда дима нагоре и да пази огъня при дъжд. Разбира се, всеки комин има и функцията „да тегли” и по този начин да улеснява разпалването и горенето на огъня в огнището.

Някога чименеата е била част от ежедневието на много южноамериканци и е служила за чисто домакински цели. Днес обаче тя се използва в цял свят на двора или на терасата като печка, барбекю или просто като огнище, заради живия огън в него, който несъмнено създава уют и приятна атмосфера. Чименеата притежава притегателна сила и подобно на лагерен огън събира около себе си семейства, роднини, приятели (особено в по-хладно време)...

Освен традиционната и сравнително евтина чименеа, изработена от глина, се произвеждат и предлагат също чименеи от желязо, чугун, алуминий и дори от мед. Все пак – поради специфичните си свойства и по-достъпна цена  – най-разпространени и използвани са чименеите, изработени от глина и тези, които са отлети от чугун. Глинените са най-изгодни, но за жалост и най-крехки, като ги грози т.н. термичен шок – например когато са горещи и внезапно завали дъжд. От друга страна обаче те са най-красивите – разноцветни, украсени с разнообразни шарки, кахелни плочки и други. Чугунените чименеи са тежки, но пък за сметка на това акумулират и отдават много топлина, което ги прави много подходящи както за печки на открито в хладните вечери, така и за барбекюта. Освен това имат сравнително лесна поддъжка.

Всъщност само част от чименеите са приспособени да бъдат използвани и като барбекюта. Обикновено тези модели са делими (състоят се от две основни части) и са оборудвани със скара и нужните приспособления и инструменти.

Препоръчва се в чименеите като гориво да се използва дърво – най-вече чам, поради приятния аромат и репелентните му свойства спрямо комарите, а също така и ябълково дърво – отново, заради приятния аромат, който отделя при изгаряне.

В края на работния ден или през уикенда бихте могли да си приготвите вкусна скара, да създадете около Вас приятна атмосфера и топлина или просто да релаксирате, като съзерцавате огъня в огнището...

Нужна Ви е само чименеа и желание да бъдете поне малко различни.

 Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

ЗА ХАМАЦИТЕ И ВИСЯЩИТЕ СТОЛОВЕ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=8

Уважаеми любител(к)и на удоволствията,

Без съмнение споменаването на Южна Америка и държавите от този континент като Бразилия, Аржентина, Колумбия и Венецуела предизвиква асоциации с карнавали и горещи латино-ритми, с футбол, със слънчев загар, красота и темперамент и не на последно място с безкрайни телевизионни сериали и мечтан охолен и лежерен начин на живот. В допълнение към тях спокойно можем да добавим и хамака, който е тръгнал от Колумбия и Бразилия преди много години на победоносен поход по целия свят. За наша радост – макар и в по-малка степен – е стигнал и до България, но професионалните познания за хамаците, висящите столове и другите сходни продукти са изостанали нейде по пътя и все още европейците и в частност българите знаят малко за тези удоволствия.

Така например в Европа се наблюдава повсеместен стремеж хамакът да бъде изпънат максимално и да се легне в него по дължина както в единично легло. По-иначе го използват бразилците. При тях колкото хамакът е по-широк е по-добре. Те не го изпъват, а го оставят да провисне леко в средата, което улеснява и качването в него. Повечето южно-американци лягат в хамака не по дължина, а по диагонал, т.е. от ъгъл към срещуположен ъгъл, за което им е нужен – разбира се – максимално широк хамак. По този начин те натоварват в много по-малка степен гърба си, вкл. гръбначния си стълб отколкото европейците, чиято техника на лягане товари максимално гърба и не само него.

Едва ли е нужно да убеждавам някого, че както при повечето продукти и при хамаците и висящите столове има качествени и некачествени изделия. Качеството не може да бъде случайност! То е желан краен резултат от целенасочено вложени материали, труд и контрол в максимален обем. В редовете по-долу бих искал да Ви обясня накратко какво отличава един добър, качествен хамак или висящ стол от масовите производи, идващи предимно от югоизточна Азия.

Обикновено най-проблемна е връзката между носещите въжета и самия хамак или висящ стол, върху които лягате или сядате. В много от случаите тази връзка се осъществява чрез многократно пришиване на въжетата към материята (плат, мрежа) на хамака или висящия стол. В други случаи върху плата в края на хамака или стола се поставят капси, през които се промушват въжетата. Практиката обаче показва, че за жалост и двата варианта не са особено надеждни. Най-добрата технология за постигане на максимално здрава връзка между хамака/стола и носещите въжета е дошла от Колумбия, като при нея самите нишки на плата в краищата образуват снопове, от които са изплетени плитки. Именно през тези красиви плитки се прокарват носещите въжета. Един качествен хамак или висящ стол, изработен по тази технология става – разбира се – по-добър с увеличаването на броя на плитките и носещите въжета – не на последно място, поради по-доброто разпределение на тежеста. В голяма степен върху качеството на целия продукт влияе майсторлъкът при изработването на тези плитки и на възлите в края, в които се събират носещите въжета.

Много важни за качеството на тази група продукти са също качеството на материята на плата и на носещите въжета. Традиционно добро качество се постига с многонишкови, тежки, тъкани платове от 100%-ов памук или с някои от модерните тъкани като например синтетичната „Дуракорд”.  За самите въжета е важна материята, броя на нишките в тях и начина им на усукване.

От значение за цялостното качество на хамаците и висящите столове са също багрилата, които са използвани – като устойчивост, безвредност и съответствие с касаещата ги европейска директива. Дървените летви също имат важна функция и трябва да бъдат от максимално плътно дърво, което е обработено с цел дълготрайна защита и здравина. Добро класическо решение е те да са от парен бук, върху който е нанесен финишен слой лак.

Разбира се, за качеството на един продукт допринася и неговото естетическо въздействие – факт, който важи с пълна сила и за хамаците и висящите столове.  Красиви десени, плитки и възли, резбовани дървени части, удобна и красива опаковка.........и приятно слънце! Какво повече?!

Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

ЗА ВИСЯЩИТЕ КОШНИЦИ И АКСЕСОАРИТЕ КЪМ ТЯХ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=1

През последните години все по-често и в нашата страна се радваме на красиви каскадни цветя, които преливат като цветен водопад от стенни и висящи кошници. Петунии, лобелии, бегонии.....радват окото като внасят колорит в иначе сивата градска среда и донякъде замаскират нерадостно изглеждащите фасади.

За създаването на подобни красоти в България все още най-използвани са пластмасовите висящи кошници, чието основно предимство е сравнително ниската цена. Евтината пластмаса обаче старее на слънце под въздействието на ултравиолетовите лъчи и материала става чуплив. Пластмасовите висящи кошници стоят сравнително ниско в скалата на естетическо въздействие и често контрастират с естествената красота в тях. Разбира се и от екологична гледна точка те не са най-оптималния избор.

Алтернативни на горе-посочените са висящите кошници от натурални материали – например от ратан, папрат, акация, от различни видове треви, мъхове и шуми, които най-често са „облечени” отвътре с водонепромокаеми материи. Тяхното основно предимство е, че са чудесен естествен фон за цветята, засадени в самите тях и създават очарователни комбинации – радост за всеки естет и гордост за всяка домакиня (всеки домакин).

Друга много добра алтернатива на пластмасовите висящи кошници представляват телените (с метална оплетка) висящи кошници, които – без съмнение – са най-издръжливи и дълготрайни, което разбираемо си има и своята цена. Към тях обикновено се предлагат и допълнителни вложки, изработени например от кокосови влакна, от мъх или от сезал и юта, в които директно се насипва почвата (компостът) и се засаждат цветята. Кокосовата вложка има предимството, че абсорбира значително количество от поливната вода и задържа живителна влага за цветята за по-дълго време. Друго предимство на този вид висящи кошници е, че те позволяват и странично засаждане  - през страничните отвори на металната оплетка, като се направят съответно и прорези в натуралната вложка.

Широко разпространено е опасението, че при поливане водата от висящите кошници ще капе или тече и под тях. Този възможен проблем се избягва лесно и ефикасно чрез така наречения воден гел, който се смесва с почвата (компоста) още при поставянето и в кошницата и при всяко поливане абсорбира водата, като я задържа и я отдава на цветята около 4 пъти по-бавно. Това от своя страна улеснява Вашите грижи по поливането, тъй като се налага да поливате на много по-голям интервал. Добро решение е също комбинацията от воден гел, торове  и микроелементи, която би намалила още повече Вашите грижи по цветята.

Натуралните и металните висящи кошници се предлагат най-често с метален троен или четворен синджир за окачване. Диаметърът им в болшинството от случаите е 30 или 35 см, като при металните - поради стабилната конструкция и товароносимост -  достига до 50 см., което ги прави подходящи и за по-големи обекти като заведения, хотели, общински и държавни сгради и други.

Висящите кошници могат да бъдат окачени посредством подходящи куки към таваните на тераси или към навеси, козирки, греди и други, но също могат да бъдат окачени на декоративни носещи конзоли, които от своя страна да бъдат монтирани към стени, греди или други вертикални повърхности. С конзолното окачване може лесно да се регулира височината, което е важно за олесняване на по-нататъшните грижи по каскадните цветя.

В случай, че все пак предпочитате Вашите висящи кошници да бъдат позиционирани по-нависоко, като същевременно не бихте желали за всяко поливане да се качвате на стол или стълба, бихте могли да използвате нововъведение, наречено „високо-ниско”. Това устройство, приличащо на метална ролетка, Ви позволява да издърпате Вашата висяща кошница надолу и да я застопорите на желаната от Вас височина, а след като сте привършили с грижите по цветята, да освободите механизма и да върнете кошницата на високото и изходно положение.

Друга новост, касаеща висящите кошници е т.н. соларно яйце. То представлява яйцеподобно устройство със соларен панел, който посредством акумулираната слънчева енергия завърта през определен интервал висящата кошница така, че всички цветя да получават равностойно слънчево греене.

Разбира се, крайната цел е да бъде създадена красота, на която да се радвате както Вие, така и всички, които имат очи за нея.

 Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg