ЗА ЛОБИЗМА И НАРОДНИТЕ ИЗБРАННИЦИ

Многократно медиите са съобщавали за размери на депутатските заплати, за добавките за участие в комисии, подкомисии и т.н., но не си спомням някой да е осветлил факта, че партиите и депутатите в парламента заработват (и то как!) и от лобистка дейност. Много от браншовите организации в България знаят как става това! Ако Вие като браншова организация искате да (не) се приеме или промени някой закон, който касае Вашата дейност, правите среща със шефове на парламентарните групи и те Ви правят оферта - ще са нужни ххх колеги х yyyy лева = zzzzzzz. Дотук нищо ново под слънцето! Това го има нявсякъде по света. Следва разликата! В Англия например това ще стане в рамките на нормативна рамка, няма да остане скрито и накрая ще Ви издадат и документ за получените пари, т.е. тези пари ще бъдат обложени с данък. Тук не се случва нищо подобно. Искат Ви напр. 20 000 лева, събирате ги от членовете на асоциацията Ви, носите ги и ги предавате в някой ресторант и не получавате дори разписка. В обществото не е ясно кой за кого и защо лобира, фискът също не разбира нищо от тези сделки (а същевременно НАП преследва като опасни престъпници и малките фирмички, които с кански усилия се борят да просъществуват). Всички пари отиват за депутатите от конкретната схема и тяхната парламентарна група.
Близо 1/4 век след началото на т.н. демократични промени, в България няма Закон за лобизма! Има куп законопроекти (аз знам поне за 3, а вероятно са повече!), има и куп обещания от почти всички политически сили, били в парламента досега, имаше го изрично написано и в предизборната програма на ПП "ГЕРБ". Не се случи!
Това е едно голямо блато, в което затънаха толкова много народни избранници! В някаква степен на това блато дължим престъпленията срещу природата на България, разграбването на активите и - респективно социалното положение на гражданите и.
Знайте и помнете, бъдете активни граждани и настоявайте за осветляване и регламентиране на лобистката дейност в парламента, министерствата и всички държавни и общински институции!
В противен случай, колкото и да сте - например - зелени в сърцата, Вашата еко-активност често ще се оказва безрезултатна и предадена... пардон - продадена!

LAST MINUTE-ХОРА

Откакто се помня, в тази страна е все така – много хора правят всичко в последния момент. Плащат сметки и данъци, предават задания и проекти, подават молби, кандидатстват, пристигат на гарата и летището все в последните минути. Вероятно в това има някаква скрита тръпка (непонятна за мен), но още по-вероятно е да има рискове, опасности и донякъде предизвикани провали.

Логично и закономерно често за последните не стигат финансиране и други благини, влакът или самолетът не ги дочакват, а понякога предизвиквайки съдбата се разминават фатално с подготвените от нея позитивни изненади и шансове. Но има и нещо друго – last minute-хората при възникнал проблем са изправени не пред причините за възникването му, а директно пред негативните последици от него. Бидейки така в напрегнат „цайтнот” и изправени пред ограничен избор от полезни ходове, те често действат хаотично без реално да решават проблеми, а по-скоро донякъде успяват да смегчат последствията...

Обикновено умозаключения като горното изглеждат по-разбираеми и прегледни, ако са представени с актуален пример от действителността. Ще пробвам и аз – дано ми се получи!

По стара традиция, българите се бунтуват и търсят правата си едва, когато им бръкнат в джоба – в техния личен джоб (който закономерно не е особено пълен, донякъде като последствие от окрадения държавен джоб – нещо, което същите българи безропотно траят от време оно)!

Те стачкуват и се бунтуват срещу ЕРП-тата, актуалните чиновници, министрите и срещу самата държава (от която следва да са част и самите те) тогава, когато трябва да платят от джоба си последиците от очевадните енергийни далавери и престъпления, вършени пред очите им повече от две десетилетия! Те се бунтуват срещу последствията, но си затваряха очите пред причините, стачкуват срещу възмездието да платят за своето мълчание през всички тези години, страдат от ефектите на една много отдавна предизвестена драма...

Защо нямаше бунтове и протести срещу условията в подписания договор с американската AES за ТЕЦ „Марица-изток 1” (за задължението на НЕК да изкупува всичката произведена електроенергия на цени до 4 пъти по-високи от тази на АЕЦ „Козлодуй”), срещу проектът „Цанков камък” (неговата целесъобразност и стойност, цената на пътя до него и хонорара на Ахмед Доган), срещу затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй” (години преди да изтече срокът на тяхната технологична годност), срещу необяснимо щедрия към инвеститорите приет закон за зелената енергия (който им даде куп гарантирани права и баснословна норма на печалба, а за българските граждани-потребители остави да платят сметката за това), срещу прескъпата авантюра АЕЦ „Белене”, срещу глупавия и безмислен референдум, срещу фактът, че десетилетия коректните български граждани (приемани твърде често предимно като гласоподаватели и данъкоплатци) плащат освен потребените от тях ток и вода също сметките и на маргинални малцинствени групи, на множество други физически и юридически тарикати, срещу доказания факт, че ЕРП-тата не могат да се справят с корупцията на собствените си инкасатори, които срещу пари на ръка отчитат с манипулирани електромери само част от консумираната енергия, а останалата отива в перо „загуби” и я плащат отново – познайте кои! Защо българите допуснаха и търпяха неефективни, раздути като щат, но с големи заплати и куп превилегии  на всички нива вътре, структури като НЕК (9 собствени почивни бази!), БЕХ (защо въобще беше тази шапка, освен ако не е 100% политическа хранилка!), ДКЕВР (128 щатни бройки!)...Защо???

Last minute-хората образуват last minute-държава. Сега и те и тя са като разбунен мравуняк, който почти героично е възстанал срещу последствията и резултатите от изброените причини по-горе. Това обаче заприличва на съвременната фармацевтика – вместо да лекува заболяването, облекчава симптомите. Мъжката ми интуиция ми подсказва, че и в двата случая има достатъчно заинтересовани болестта да не се лекува, защото носи някому много и сигурни пари. Дано поне този път не съм прав! Ах да! – и много важно – дано поне този път българите излязат умни, прозорливи и настойчиви – не като единици, а като народ!

HOMO BULGARICUS

 Фотограф: Стан Ангелов

Преди много години мой съученик, който едва вързваше 3ки (в смисъл като оценка на знанията му), като научи, че ще пребивавам известно време в Германия, ми каза съчуствено: " Ама какво ще правиш в тази Германия?! Там има много немци!" Тогава не го разбрах (а предполагам, че и той не се е разбрал напълно), но многократно след това се убеждавах каква уникална мъдрост беше изрекъл този мой приятел.
По-лошото обаче се оказа друго - че живея в красивата България, в която има много българи. Днес обядвах с приятели, а на две от съседните маси си пушеха невъзмутимо - на едната - подрастващи дебили с нескрита мания за величие и недосегаемост, а на другата - интелигентни млади (доколкото долових) програмисти. После се прибрах на работното си място, където в неистов опит да сдържа гнева и нервите си установих, че токът още не е дошъл, че трябва да стоя на студено, (по-късно и) на тъмно, без компютър, интернет... Независимо кое е ЕРПто, независимо дали е "черна" или "бяла кутия", то има организационна структура, в която влизат и аварийни екипи, които - убеден съм! - не си свършиха работата - в разрез с инструкции, правилници, фирмена политика....На неработещия светофар отвън (поради липсата на ток) се образува Вавилонско стълпотворение - от коли и по-точно - от хора в коли. Разбира се, единият път е доста по-главен и си има съответните знаци за това, но едва ли ще изненадам някого като споделя, че с предимство минаваха най-наглите и нахалните, които често не бяха на главния път, т.е. правилника за движение просто спря да важи. Случайно или не се появи патрулка с пътни полицаи, които - о чудо! - се заеха да регулират движението. Но радостта ми беше кратка - след около половин час се прибраха в патрулката и невъзмутимо наблюдаваха баталните сцени на кръстовището, слушаха клаксони и псувни и не се помръднаха повече от служебната си кола, купена с парите и на тези, които с мъки, нерви и страх (а някои вероятно и с молитва) се опитваха да пресекат...
Ужасно ми е мъчно и страшно ме е яд! Какво от това, че като единици българите/българките са в голяма степен умни, образовани и добре изглеждащи, като явно не сме народ и още повече - нямаме държава! Държавата и държавността се крепят на закони, правила, норми (вкл. морални), пред които всички са равни и ги зачитат и спазват! Нищо подобно не се случва при нас - разказаното по-горе изобилства от доказателства. Докато българите не станат човеци за другите човеци, не си гледат съвестно и акуратно работата и не зачитат закони, наредби, норми и правила, в България ще се живее както досега и по-зле! Ще дам красноречив пример. Ако нещата си продължават все така, има реалната вероятност след години дъщерята на някои от онези пушачи/полицаи/нагли шофьори да бъде изнасилена например от някой млад, но успешен перач на ДДС или съпругите им да бъдат обрани и пребити от банда роми. Тогава те ще търсят права, законност, справедливост, подкрепа от държавата, т.е. всичко онова, което те самите ежедневно са ерозирали и погребвали. Нашето поведение, действия и бездействия са бумеранг - рано или късно ще ни се върнат. Промяната трябва да се случи  - в политическата класа (като мениджмънт на държавата), за да се наложи спазването на закони и норми, да се постигне равнопоставеност и да се изкорени чувството за недосегаемост и ненаказаност, но същевременно и в самите нас, за да може желаната промяна да се случи в обозримо бъдеще - преди всички читави хора да са напуснали безвъзвратно красивата България!

Защо БИО и защо БИОлогичното е логично?

На Мария с благодарност за грижите, които

положи за нашето малко органично стопанство

Уважаеми читателю,

Навярно си чувал, че “пътят към ада е покрит с добри намерения”. И ако в този момент не се сещаш за подходящи примери в подкрепа на това на пръв поглед абсурдно твърдение, позволи ми да Ти помогна със следните факти.

През далечната 1840 година амбициозният немски химик Юстус фон Лийбих (1803-1873) издава своя труд „Агрокултурна химия”, с което поставя началото на изкуственото торене с водоразтворими минерални вещества – фосфор, азот и калий. Принципно подходът му е бил правилен – на почвата трябва да и се връща това, което и се отнема. Но академичните познания на химика не са му позволили да предположи, че основният въпрос не е в директното торене на растенията, а в много по-голяма степен в подхранването на живота в почвата и оттам индиректно на растенията, като им се създават добри предпоставки сами да определят нуждата си от хранителни вещества и вода. Много бързо са били изоставени или занемарени вековните практики на подходящото сеитбообръщение и грижата за хумусното съдържание на почвата. Постепенно на много места земеделието е влязло в омагьосан кръг – колкото повече минерални торове и най-вече азот са били изкуствено добавяни отвън, толкова по-малко са се „произвеждали” в почвата, и за да не гладуват растенията се налагало да бъдат добавяни отново отвън. Вероятно тази зависимост е една от причините за разцвета на световните агрохимически концерни. В заника на живота си господин фон Лийбих е осъзнал, че растенията могат да усвояват повече и по-пълно азот от природата, отколкото от минералните торове и настоятелно е предупреждавал, че масивната изкуствена намеса с изкуствени торове в биологичния обмен на вещества у растенията може да бъде опасна и нездравословна за растенията и за хората. Но вече е било твърде късно – индустриалният валяк на агрохимията е бил пуснат в действие и е набирал скорост.

Около век по-късно – през 1948 година – швейцарският химик Паул Мюлер (1899-1965) е удостоен с Нобелова награда за медицина и физиология, след като 6 години по-рано е създал, като съпътстващ военните действия продукт, ДДТ-то (дихлордифенил трихлоретан) – един от най-силните инсектициди за всички времена. По това време господин Мюлер е бил служител на швейцарската J.R.Geigy (днес Novartis), която е натрупала състояние с производството и продажбата на ДДТ под марките „Гезарол” и „Неоцид”. След 1945 година ДДТ-то се използва масово по цял свят за всевъзможни цели – например в САЩ са пръскали плажуващите превантивно за защита от комари и други досадни гадинки. Освен този инсектицид в групата на хлорираните въглеводороди са още отровите Линдан, Алдрин, Диелдрин и други, намерили също широко приложение в много страни. Периодът на разпад на тези химически съединения е много дълъг – не по-малко от 30 години. Попаднали веднъж в човешкия или животински организъм, те трудно биват изхвърлени от него и се акумулират предимно в черния дроб, мастната тъкан и костния мозък, като могат да доведат до ракови заболявания, но най-вече до необратимо увреждане на плода или организма на новороденото чрез майчината кърма. Преди около 50 години употребата на тези отрови беше забранена постепенно в Европа и САЩ, но дори и днес е разрешена в някой страни от третия свят, откъдето вероятно и в България се внасят хранителни продукти.

Разбира се, не бива да се гледа и на този въпрос едностранно, защото нещата почти никога не са само бели или черни. С помощта на тези инсектициди са били овладени много епидемии по света – например маларията, т.е. спасени са много човешки животи, но същевременно е сигурно, че нещата трябва да се случват разумно и с мярка, какъвто за жалост не е случаят с прилагането на ДДТ-то и много други –циди много години подред и по цял свят. При почвени анализи в България все още се установява наличието на ДДТ, включително в красиви, изглеждащи девствени планински и предпланински райони. Преди не много години беше установено наличието на ДДТ в мастната тъкан на пингвините на Антрактида!

Чашата отдавна е преляла и днес отровите са навсякъде – във водите, въздуха и почвата. Пестицидите са химикали, произведени предимно от нефт, които могат да причинят рак, да увредят черния ни дроб, нервната, храносмилателната, половата и имунната ни системи, както и да нарушат хормоналния ни баланс.

Най-голямата подгрупа на пестицидите са хербицидите, които се използват за борба с плевелите, следват ги инсектицидите – за борба с насекомите, фунгицидите – за борба с гъбичните заболявания, акарицидите – за борба с акарите, нематоцидите – за унищожаване на червеите, родентицидите – за борба с гризачите и други. Но химическата война с природата не се изчерпва с гореизброените –циди (от латински caedere - убивам). Все повече се използват стериланти – препарати, водещи до стерилитет, химически съединения, водещи до забавяне или дори до спиране на растежа, феромони и други привличащи или отблъскващи съединения, които най-често действат на хормонално ниво.

Световния пазар на пестициди отдавна премина границата от 30 милиарда долара на година. Само в Германия годишно се използват над 70 000 тона пестициди, половината от които в земеделието, а другата половина в закрити помещения – дом, офис, складове и други – за борба с мравки, хлебарки, комари, мухъл, плесени, гризачи и други.

Всичко това в комбинация с промишлените замърсявания, увеличаващия се уличен трафик в големите градове и многото негативни резултати от него – не на последно място отделянето на големи количества сажди, въглеводороди, тежки метали, синтетичните лекарства, допълнително добавените „подобрители” в храните и напитките ни каквито са например оцветителите, подсладителите, консервантите, емулгаторите и много други, постоянният стрес, електросмога ......поставят на огромно изпитание нашето здраве и много често предизвикват редица заболявания, сред които рак, диабет, сърдечни инфаркти, алергии, депресии, психози и много други.

Бих искал да се спра само на два показателни механизма, чрез които конвенционалното земеделие в частност ни вреди и застрашава нашето здраве и бъдеще.

Киселинността или pH-стойността (от латински potentia Hydrogenii) на хранителните продукти, които консумираме е от голямо значение за нашето здравословно състояние. pH-стойността показва концентрацията на водородни йони в единица измервателна течност. Неутралното или по-скоро балансираното отношение на киселинност и алкалност съответства на pH стойност, която е равна на 7, като по-ниските стойности означават по-висока киселинност и обратно. Нивото на киселинност в един жив организъм пряко влияе върху процесите по обмяна на веществата и особено върху действието на ензимите. Високата киселинност се явява една от основните причини за редица хронични заболявания. Сред най-типичните „киселинни” болести са подаграта, диабета и ревматизма. Пестицидите са силен киселиннообразуващ фактор по отношение на почвите, водите (в това число киселинните дъждове) и съответно на нашите хранителни продукти. По-ниските pH-стойности на почвата прогонват например дъждовните червеи и други полезни организми от почвата, които играят важна роля за неутрализиране на високата киселинност и хумусообразуването в почвения слой. В киселата почва животът замира, нейната структура се влошава и от нея лесно биват отмити минерални вещества като варовик и магнезий. Растенията поемат на тяхно място повече алмуний (който е съставна част на много пестициди), тежки метали и други, които допълнително повишават киселинното ниво в човешкия организъм. За правилното си функциониране той обаче се стреми да поддържа баланс между киселинност и алкалност и за тази цел са му нужни все повече алкални минерални вещества и микроелементи. Но за жалост именно тях организмът намира все по-малко и в малки количества в храната и си ги набавя като алтернатива – особено калций – от зъбите, костите и косите ни, с което допринася чувствително за появата на кариес, остеопороза и косопад. При pH-стойности между 4 и 6 е силно затормозена чревната ни флора, но пък това е иделаната среда за развитието на редица паразити, болестотворни организми и гъбички като Candida albicans.

От десетилетия насам конвенционалното земеделие набляга предимно на външни критерии, които осигуряват добър търговски вид на стоката. Големината, външният вид и издръжливостта на земеделските продукти са приоритет №1. С помощта на агрохимията, земеделието силно се интензивира, произвеждат се все по-големи количества при това все по-изгодно. Но на тази свръхпродукция и липсват вътрешните стойности, които аз наричам условно витални вещества. Увеличеното прилагане на изкуствени торове води до натрупването на вода и белтъчини у растенията и до техния неестествено бърз растеж, което обаче е за сметка на витамини и микроелементи в тях. Увеличеното производство е за сметка на биологичното качество. Нитратите са оксиданти, които „изяждат” и без това недостатъчните витамини в нас. Когато виталните вещества са малко в храните ни, хората консумират по-големи количества от тях, за да достигнат чувството на ситост и удовлетвореност, но това е в пряка връзка с наднорменото им тегло.

Няма съмнение, че колкото по-лоша е почвата, толкова по-лоши са зеленчуците и плодовете, които растат на нея. Растенията могат да съдържат това, което има в почвата върху която те растат.

Особено тревожно е положението с някои микроелементи като селен, мед, манган и цинк. Според изследване проведено в Германия през 1997 година, средно хората приемат до 15 пъти по-малко селен от препоръчителната дневна доза на СЗО, до 5 пъти по-малко мед и манган и до 3 пъти по-малко цинк. С магнезия положението също не е никак розово, както и с витамините. Едва ли е нужно да обсъждаме вкусовите качества на тези земеделски продукти, всеки от нас лично се е убедил колко по-вкусни са (били) доматите от градината на баба. Така конвенционалното земеделие ни доведе до парадоксалната ситуация да стоим пред пълни чинии, а организмът ни да гладува.

А някога – и то не чак толкова отдавна - е било иначе!

Хиляди години земеделието е било само органично. Но какво всъщност означава един земеделски продукт да бъде органичен, наричан още еко или био?

Аз лично не познавам точна дефиниция, но въз основа на многото прочетена литература по въпроса, бих обобщил характеристиките на органичните продукти както следва:

• Органичните продукти не са третирани със синтетични агрохимикали (пестициди, изкуствени торове и други);
• Еко-продуктите не са генно модифицирани;
• Продуктите, които могат да бъдат определени като „Био”, имат ясно определен регионален произход, който е абсолютно несъвместим с промишлени зони, автомагистрали и райони на интензивна човешка дейност, водеща до екологични проблеми;
• Органични могат да бъдат и диворастящите продукти, но само когато са от екологично чисти региони;
• Еко са продуктите, отгледани по начин, който съхранява почвеното плодородие и биологичното разнообразие;
• Биологичните продукти все повече олицетворяват етично отношение по въпроси като справедливо заплащане на труда на бедните, малцинствата, жените и децата – особено в страните от „третия свят”;
• Органичните продукти не са обгазявани и стерилизирани – например с йонизиращи лъчения (радиация), гореща пара, високо налягане и други;

Ще си позволя и няколко мои наблюдения за препоръчителните характеристики на еко-продуктите. Считам, че едно земеделие може да бъде истински органично само до определен мащаб, т.е. многото хектари само с една земеделска култура си противоречат в моите представи с органичното производство. Това е така най-малко поради две причини – грижата за почвеното плодородие и за биологичното разнообразие.

Не приемам за нормално органичните продукти да пропътуват огромни разстояния докато стигнат до нашите чинии (разбира се изключвам тези, които не растат по тукашните географски ширини). Много по логично и разумно е да консумираме пресни продукти, набрани същия ден недалеч от или в района, в който живеем. Съществува хипотеза, според която най-полезните за нашия организъм зеленчуци и плодове са тези, които са отгледани при условията, в които живеем и ние, т.е. същото слънчево греене, влажност на въздуха, състав на водите и т.н. Разбира се ако намалим „туризма” на плодовете и зеленчуците ще подпомогнем поне малко и решаването на наболели въпроси като задръстванията, предизвикани от ТИРове и свързаните с тях допълнителни екологични проблеми.

Биологично отгледаните продукти не следва да бъдат като експонати за изложба – подозрително напомпани, еднакви и лъскави. Това, че червеят е харесал една ябълка едва ли е случайно – тя почти сигурно не е химизирана, а има вероятност и да е многа вкусна. Едва ли е нужно еко-продуктите да бъдат бъдат предварително размерени и опаковани или дори изобщо опаковани! Днес постоянно купуваме опаковки, а с това по-скоро не решаваме, а създаваме проблеми и то съвсем не само за столичния кмет. Страда красивата ни природа!

Органичното земеделие и неговите производи трябва да са в естествен унисон с природните закони. Ежедневно биваме заливани с възторжени информации за сериозен процентов прираст в печалбите и оборотите на фирмите, в събраните данъци от общините и държавата. Но в природата не се случва така – няма приръст на природните богатства, а ако популацията на скакалци в Северна България тази година е увеличена, природата има механизми за саморегулиране и догодина най-вероятно нещата ще бъдат нормализирани. Ако от един декар тази година добием 400 кг екологични зеленчуци не е нормално и реалистично да очакваме, че през следващите 5 години ще удвоим добивът. Органичното земеделие трябва да бъде градивен и логичен елемент на естествения кръговрат в природата – нещо, което се е случвало хиляди години и по нашите земи. Хората са отглеждали домашни животни (например крави, овце, кокошки), естествения тор от които се е използвал за отглеждането на растения, които от своя страна са храна за същите тези животни и хората.

Правилното сеитбообръщение е задължително за органичното земеделие. То представлява непосредствена грижа за почвеното плодородие и биологичното разнообразие. В Германия в миналото е практикувано така нареченото „земеделие на три полета”. Ще се опитам да го обясня с пример. Ако имате нива от 3 декара, тази година засявате 1 декар с култура по Ваш избор, 1 декар оставяте да почива и 1 декар засявате с култура от семейство „бобови” (например люцерна или ливадна детелина), които чувствително повишават по естествен път съдържанието на азот в почвата. През следващите години редувате 3те декара по същия начин.

Не отговаря на истината и твърдението, че биологично отгледаните продукти са много скъпи. Напротив – тяхната цена с оглед на повечето вложен труд, справедливото му заплащане и устойчива грижа за еко-системите е напълно реална (ако няма печалбарски злоупотреби, разбира се). „Евтините” конвенционални земеделски продукти след време - вероятно след едно или две поколения - ще се окажат скъпи, когато ще станат неизбежни инвестициите в пречистването и възобновяването на замърсените с агрохимикали почви, води и човешки същества, страдащи в следствие на това от редица болести. Получава се така, че оставяме на нашите деца и внуци да платят сметката. А дали няма да е твърде късно?

Автор – Радостин Крумов*

---

* Авторът на статията е първият стажант от България в централата на IFOAM (www.ifoam.org) през лятото на 2002 година.

ЗА ГРАДИНСКОТО ОСВЕТЛЕНИЕ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=6&scat=16

Вероятно всеки от нас е виждал или притежава картички, на които са заснети големи български или чужди градове през деня и през ноща. Разбира се, на дневна светлина се виждат повече детайли, но много често нощните снимки ни привличат повече, намираме ги за по-интересни и по-красиви. Без съмнение основна заслуга за това има изкуственото осветление, създадено от човека под формата на улични лампи, светещи реклами, фокусиращи прожектори и други.

Идентично е положението и с нашите градини и дворове. През деня слънчевата светлина прави видими всички места и предмети в тях – тези, с които се гордеем и обичаме, но и някои, които по-скоро предпочитаме да не се виждат от гостите и съседите. Вечерният мрак поглъща всичко видимо и само от нас зависи кое, как и колко да бъде осветено. Едно интересно предизвикателство, към което може да се подходи както чисто прагматично, така и до голяма степен творчески. С редовете по-долу бихме искали да Ви помогнем да намерите Вашето най-добро решение.

Според енергийния източник градинското осветление може да бъде на електричество, соларно или със жив огън. Електрическото осветление на 220 V е масово разпространено в България. Неговото основно предимство е ярката осветяемост, която осигурява добра видимост. От друга страна обаче то е най-енергоемко, изисква окабеляване в градината, като същевременно съществува и опасност от токов удар – особено на влажни и мокри места, каквито навън не липсват. Негова алтернатива, приета отдавна в страните на запад от България, е нисковолтажното градинско осветление. То също бива захранвано от електрическата мрежа, но посредством трансформатор напрежението е намалено до безопасните 12 V, които обикновено захранват халогенни крушки или светодиоди. Разбира се, с нисковолтажното градинско осветление може да бъде постигната по-слаба осветяемост спрямо първата разгледана възможност. От няколко години набират все по-голяма популярност соларните лампи. Основното им предимство е, че светят посредством акумулирана слънчева енергия, т.е. без разход за електричество. Друг техен плюс е, че имат възможно най-лесното инсталиране – без кабели, трансформатори и други подобни. При тях не съществува опасност от токов удар, имат и сравнително лесна подръжка – най-вече почистване на слънчевите панели. При здрачаване соларните лампи се включват сами. Разбира се и соларните лампи имат недостатъци – нужно им е интензивно и продължително слънчево греене – около 8 часа на ден, което автоматично ги прави неприложими в облачните и дъждовни дни, както и през зимния период. Масово продаваните соларни лампи имат 1 светодиод, с който те не осветяват, а по скоро маркират – например пътеки, лехи и други. Съществуват соларни лампи с повече светодиоди, които в комбинация с по-качествени слънчеви панели и акумулаторни батерии дават чувствително по-добър резултат по отношение силата и продължителността на осветяване. Основният консуматив на соларните лампи са акумулаторните батерии, които  следва да бъдат сменени след края на живота им – обикновено след 1-2 години. От древни времена човекът използва огъня за отопление и осветление. Тази традиция  в градинското осветление се прилага под формата на факли (работещи със спирт, масло и др.), свещници и фенери, които със своя жив огън внасят романтика и уют. Тяхното светене също е предимно с декоративен ефект, а подръжката и обслужването им са по-трудоемки спрямо другите варианти на градинско осветление. Живият огън без надзор може да бъде и пожароопасен.

Според цвета, с който светят, градинските лампи могат да бъдат едноцветни – обикновено излъчват бяла или синя светлина или многоцветни. От многоцветните най-актуални са тези, при които цветовете преливат плавно един в друг, като най-често следват последователността на цветовете на дъгата.

Каквото и градинско осветление да изберете, трябва да го адаптирате към спецификата на Вашата градина – например ако имате статуя може да я осветите с насочени фокусиращи спотове, пътеките и алеите да осветите или маркирате с фенери, факли или вкопани луни за земя и т.н. Крайната цел е резултатът да бъде такъв, че Вашата градина вечер и нощем да Ви харесва не по-малко отколкото на дневна светлина.

Важно е да знаете......

Когато избирате осветителни тела за градинско осветление (или баня) задължително трябва да проверите дали на опаковката или на самото осветително тяло е поставена маркировката IP 44. Това обозначение IP (=International Protection) и последващите го цифри показват степента на защита на осветителното тяло от навлизане на чужди тела и вода. Тази маркировка е точно дефинирана в международен стандарт IEC 60529 на Международната Комисия по Електротехника в Женева. В нея първата цифра показва до каква степен продуктът е защитен от проникване на чужди тела отвън, като най-високата степен на защита е 6. Втората цифра показва защитеността на изделието от влага и вода. Тук най-високата степен е 8, което би означавало, че продуктът издържа на постоянно въздействие на вода под налягане.

Ако решите да закупите соларни лампи......

След като изберете и закупите соларни лампи е нужно да бъдат оставени на директна слънчева светлина минимум 8 часа, за да се заредят напълно акумулаторните им батерии. След това е нужно да ги включите първоначално. При повечето модели има копченце, което обикновено се намира вътре в лампата на защитено място – например под слънчевия панел. При други модели просто има лентичка, която прекъсва контакта на батерията и е нужно да изтеглите лентичката, което ще активира лампата. След като включите лампите ги поставете на местата им, където трябва да бъдат добре огрявани от слънцето през възможно най-дълга част от деня. Една добре заредена лампа с изправна батерия обикновено свети около 6-8 часа след като се включи автоматично с падането на здрача. Регулярно почиствайте слънчевите им панели от повърхностни замърсявания. През зимния период е най-добре соларните Ви лампи да бъдат изключени и прибрани до пролетта. Ако след известен период – обикновено след около 1 година – Вашите соларни лампи светят все по-слабо и все по за кратко е нужно да смените акумулаторните им батерии, които се продават в повечето магазини, където се продават батерии.

Автор: Радостин Крумов, СТЕРАДО ООД

ЗИМНИ ЗАЩИТНИ МАТЕРИИ ЗА РАСТЕНИЯ

http://www.sterado.biz/products.php?cat=5&scat=41

През студените късно есенни, ранно пролетни и най-вече зимни дни и нощи, растенията – подобно на нас – имат нужда от ефективна студозащита.

Най-масово използваната материя за защита на растенията през мразовитите дни и нощи се нарича често флийс (от английски Fleece). Всъщност става въпрос за нетъкана материя от полипропилен, позната ни най-вече като полар, но с много по-ниска плътност и дебелина спрямо този полар, който се използва за изработката на спортни облекла. Произвежда се и се предлага в различни варианти, като най-леките и тънки тежат 17 грама на квадратен метър, но има също и от 30, 50 и дори 100 грама на кв. метър. Тази материя е дишаща (не запарва като полиетиленовите покривала), пропуска светлина и дори вода  - при валеж или внимателно поливане, но същевременно образува микроклимат около растенията. С цел да се удължи срокът и на употреба е защитена от влиянието на ултравиолетовите лъчи. Предлага се под различни форми – като голям лист, сгънат или навит на ролка, като предварително ушит ръкав или като готови ушити торби с възможност за пристягане откъм отворената страна. Допустимо е, а при най-тънкия вариант от 17 грама/ кв. метър дори желателно, да се използва на два ката един над друг с цел по-ефективна студозащита.

Термомрежата е друга алтернатива за студозащита на растения. Тя е изработена от полиетилен, защитена е от разрушителното влияние на ултравиолетовите лъчи, като благодарение на мрежестата си структура е  до 10 пъти по-здрава в сравнение с най-масово използвания полар. Освен за студозащита, термомрежата може да се използва и за защита на растенията от инсекти и дори от градушки.

Натуралната студозащитна алтернатива на тънкия полар е ютата, която вероятно познавате като бледо-кафява опаковка (най-често чували) за транспортиране и съхранение на картофи, билки, тютюн и други. Тази тъкана материя, произхождаща най-често от Индия или Бангладеш, се предлага също под формата на покривала, ръкави или готово ушити торби. За разлика от полара, тя е по-тежка и пропуска светлина много ограничено.

Всъщност всички студозащитни материи са ефективни само до едноцифрени минусови температури – обикновено до – 6 или до – 8 градуса. При по-ниски температури решението е прибирането на растенията в къщи или в отопляем парник. 

Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg

НОСТАЛГИЧНА КРАСОТА ОТ ЧУГУН

http://www.sterado.biz/products.php?cat=2&scat=5

Днес повече от всякога досега, градината, а често и терасата е стая навън – със специфични мебели, осветление и дори отопление, готварски кът и музикално озвучаване. Разбира се, не бива да забравяме и аксесоарите, т.е. тази допълнителна украса, която прави от къщата Ваш дом и от двора – Вашето любимо местенце под открито небе. От векове насам в оформлението на градините и парковете по цял свят се използват разнообразни декоративни елементи, които придават повече стилност, специфичен характер, а много често имат и чисто прагматични функции. Тези декорации се изработват от класически, устойчиви на атмосферните условия материали, каквито са камъкът, желязото, стъклото и други.           

Чугунът е сред най-предпочитаните материали за изработката на градински изделия и орнаменти. Той представлява желязо-въглеродна сплав (понякога и с примеси на силиций, манган, хром и други) със съдържание на въглерод под формата на графитни включвания от около 2 до над 6 %. От чугун се изработват градински маси, столове и пейки, богати на орнаменти декоративни отливки, барбекюта, слънчеви часовници, градински фигури и цветарници, декоративни камбани, мандала, стъргала за обувки, дръжки, закачалки и много други. Това широко приложение на чугуна е обословено от неговите сравнителни предимства:

-          Ниска цена на суровината, която е съпоствима с тази на черното желязо;

-          Устойчивост на корозия – чугунът ръждясва основно повърхностно, тъй като корозията засяга желязото, но не и графитните включвания в него. Голяма част от канализационните тръби в САЩ са изработени от чугун и въпреки, че са на възраст над 100 години, продължават да бъдат в експлоатация;    

-          Якост – чугунът е устойчив на големи натоварвания без да провисва. Дори повърхностната корозия не променя съществено неговите свойства;

-          Лесна и добра отливаемост – сравнително лесно се постигат точни и богати на орнаменти отливки, които допълнително може да бъдат шлифовани, боядисвани и т.н.;

-          Масивност – изделията от чугун са тежки и масивни, което дава усещането за нещо стабилно и ценно в противовес на все по-често срещаните олекотени изделия от ламарина, пластмаса и други;

За жалост „всичката хубост на едно място не може” и както е добре известно, чугунът не е ковък (с изключение на някои по-специални разновидности) и е крехък, т.е. чуплив при удър например с чук или друг твърд предмет.

Така или иначе от чугун се изработват все повече изделия за екстериорна и интериорна декорация, които намират заслужено радушен прием и в нашата страна.

Автор: Радостин Крумов, www.sterado.bg